Salme 141
1 En Salme af David. HERRE, jeg raaber til dig, il mig til Hjælp, hør min Røst, naar jeg raaber til dig;
Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.
2 som Røgoffer gælde for dig min Bøn, mine løftede Hænder som Aftenoffer!
Молитвата ми нека влезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.
3 HERRE, sæt Vagt ved min Mund, vogt mine Læbers Dør!
Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.
4 Bøj ikke mit Hjerte til ondt, til at gøre gudløs Gerning sammen med Udaadsmænd; deres lækre Mad vil jeg ikke smage.
Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват: И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.
5 Slaar en retfærdig mig, saa er det Kærlighed; revser han mig, er det Olie for Hovedet, ej skal mit Hoved vise det fra sig, end sætter jeg min Bøn imod deres Ondskab.
Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; И нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; Главата ми нека се не откаже то него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.
6 Ned ad Klippens Skrænter skal Dommerne hos dem styrtes, og de skal høre, at mine Ord er liflige.
Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.
Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята, (Sheol h7585)
8 Dog, mine Øjne er rettet paa dig, o HERRE, Herre, paa dig forlader jeg mig, giv ikke mit Liv til Pris!
Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Иеова Понеже на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.
9 Vogt mig for Fælden, de stiller for mig, og Udaadsmændenes Snarer;
Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.
10 lad de gudløse falde i egne Garn, medens jeg gaar uskadt videre.
Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина неповреден.
