Salme 137

1 Ved Babels Floder, der sad vi og græd, naar Zion randt os i Hu.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Vi hængte vore Harper i Landets Pile.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Thi de, der havde bortført os, bad os synge, vore Bødler bad os være glade: »Syng os af Zions Sange!«

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Hvor kan vi synge HERRENS Sange paa fremmed Grund?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Jerusalem, glemmer jeg dig, da visne min højre!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Min Tunge hænge ved Ganen, om ikke jeg ihukommer dig, om ikke jeg sætter Jerusalem over min højeste Glæde!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 HERRE, ihukom Edoms Sønner for Jerusalems Dag, at de raabte: »Nedbryd, nedbryd lige til Grunden!«

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Du Babels Datter, du Ødelægger! Salig den, der gengælder dig, hvad du gjorde imod os!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Salig den, der griber dine spæde og knuser dem mod Klippen!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!