Salme 129

1 Sang til Festrejserne.

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 De trængte mig haardt fra min Ungdom — saa sige Israel — de trængte mig haardt fra min Ungdom, men kued mig ikke.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Plovmænd pløjed min Ryg, trak lange Furer;

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 retfærdig er HERREN, han overskar de gudløses Reb.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Alle, som hader Zion, skal vige med Skam,

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 blive som Græs paa Tage, der visner, førend det skyder Straa,

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 og ikke fylder Høstkarlens Haand og Opbinderens Favn;

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 Folk, som gaar forbi, siger ikke: »HERRENS Velsignelse over eder! Vi velsigner eder i HERRENS Navn!«

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!