Salme 109
1 Til Sangmesteren. Af David. En Salme. Du min Lovsangs Gud, vær ej tavs!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Thi en gudløs, svigefuld Mund har de aabnet imod mig, taler mig til med Løgntunge,
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 med hadske Ord omringer de mig og strider imod mig uden Grund;
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 til Løn for min Kærlighed er de mig fjendske, skønt jeg er idel Bøn;
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 de gør mig ondt for godt, gengælder min Kærlighed med Had.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Straf ham for hans Gudløshed, lad en Anklager staa ved hans højre,
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 lad ham gaa dømt fra Retten, hans Bøn blive regnet for Synd;
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 hans Livsdage blive kun faa, hans Embede tage en anden;
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 hans Børn blive faderløse, hans Hustru vorde Enke;
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 hans Børn flakke om og tigge, drives bort fra et øde Hjem;
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Aagerkarlen rage efter alt, hvad han har, og fremmede rane hans Gods;
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 ingen være langmodig imod ham, ingen ynke hans faderløse;
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 hans Afkom gaa til Grunde, hans Navn slettes ud i næste Slægt;
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 lad hans Fædres Skyld ihukommes hos HERREN, lad ikke hans Moders Synd slettes ud,
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 altid være de HERREN for Øje; hans Minde vorde udryddet af Jorden,
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 fordi det ej faldt ham ind at vise sig god, men han forfulgte den arme og fattige og den, hvis Hjerte var knust til Døde;
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 han elsked Forbandelse, saa lad den naa ham; Velsignelse ynded han ikke, den blive ham fjern!
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Han tage Forbandelse paa som en Klædning, den komme som Vand i hans Bug, som Olie ind i hans Ben;
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 den blive en Dragt, han tager paa, et Bælte, han altid bærer!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Det være mine Modstanderes Løn fra HERREN, dem, der taler ondt mod min Sjæl.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Men du, o HERRE, min Herre, gør med mig efter din Godhed og Naade, frels mig for dit Navns Skyld!
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Thi jeg er arm og fattig, mit Hjerte vaander sig i mig;
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 som Skyggen, der hælder, svinder jeg bort, som Græshopper rystes jeg ud;
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 af Faste vakler mine Knæ, mit Kød skrumper ind uden Salve;
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 til Spot for dem er jeg blevet, de ryster paa Hovedet, naar de ser mig.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Hjælp mig, HERRE min Gud, frels mig efter din Miskundhed,
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 saa de sander, det var din Haand, dig, HERRE, som gjorde det!
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Lad dem forbande, du vil velsigne, mine Uvenner vorde til Skamme, din Tjener glæde sig;
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 lad mine Fjender klædes i Skændsel, iføres Skam som en Kappe!
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Med min Mund vil jeg højlig takke HERREN, prise ham midt i Mængden;
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 thi han staar ved den fattiges højre at fri ham fra dem, der dømmer hans Sjæl.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
