Salme 102
1 Bøn af en elendig, naar hans Kraft svigter, og han udøser sin Klage for HERREN.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 HERRE, lyt til min Bøn, lad mit Raab komme til dig,
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 skjul dog ikke dit Aasyn for mig; den Dag jeg stedes i Nød, bøj da dit Øre til mig; naar jeg kalder, saa skynd dig og svar mig!
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Thi mine Dage svinder som Røg, mine Ledemod brænder som Ild;
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 mit Hjerte er svedet og visnet som Græs, thi jeg glemmer at spise mit Brød.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Under min Stønnen klæber mine Ben til Huden;
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 jeg ligner Ørkenens Pelikan, er blevet som Uglen paa øde Steder;
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 om Natten ligger jeg vaagen og jamrer saa ensom som Fugl paa Taget;
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 mine Fjender haaner mig hele Dagen; de, der spotter mig, sværger ved mig.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Thi Støv er mit daglige Brød, jeg blander min Drik med Taarer
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 over din Harme og Vrede, fordi du tog mig og slængte mig bort;
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 mine Dage hælder som Skyggen, som Græsset visner jeg hen.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Men du troner evindelig, HERRE, du ihukommes fra Slægt til Slægt;
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 du vil rejse dig og forbarme dig over Zion, naar Naadens Tid, naar Timen er inde;
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 thi dine Tjenere elsker dets Sten og ynkes over dets Grushobe.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Og HERRENS Navn skal Folkene frygte, din Herlighed alle Jordens Konger;
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 thi HERREN opbygger Zion, han lader sig se i sin Herlighed;
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 han vender sig til de hjælpeløses Bøn, lader ej deres Bøn uænset.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For Efterslægten skal det optegnes, et Folk, der skal fødes, skal prise HERREN;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 thi han ser ned fra sin hellige Højsal, HERREN skuer ned fra Himmel til Jord
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 for at høre de fangnes Stønnen og give de dødsdømte Frihed,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 at HERRENS Navn kan forkyndes i Zion, hans Pris i Jerusalem,
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 naar Folkeslag og Riger til Hobe samles for at tjene HERREN.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Han lammed min Kraft paa Vejen, forkorted mit Liv.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Jeg siger: Min Gud, tag mig ikke bort i Dagenes Hælvt! Dine Aar er fra Slægt til Slægt.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Du grundfæsted fordum Jorden, Himlene er dine Hænders Værk;
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 de falder, men du bestaar, alle slides de op som en Klædning;
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 som Klæder skifter du dem; de skiftes, men du er den samme, og dine Aar faar aldrig Ende! Dine Tjeneres Børn fæster Bo, deres Sæd skal bestaa for dit Aasyn.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
