Ordsprogene 7
1 Min Søn, vogt dig mine Ord, mine Bud maa du gemme hos dig;
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 vogt mine Bud, saa skal du leve, som din Øjesten vogte du, hvad jeg har lært dig;
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 bind dem om dine Fingre, skriv dem paa dit Hjertes Tavle,
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 sig til Visdommen: »Du er min Søster!« og kald Forstanden Veninde,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 at den maa vogte dig for Andenmands Hustru, en fremmed Kvinde med sleske Ord.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Thi fra mit Vindue skued jeg ud, jeg kigged igennem mit Gitter;
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 og blandt de tankeløse saa jeg en Yngling, en uden Vid blev jeg var blandt de unge;
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 han gik paa Gaden tæt ved et Hjørne, skred frem paa Vej til hendes Hus
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 i Skumringen henimod Aften, da Nat og Mørke brød frem.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Og se, da møder Kvinden ham i Skøgedragt, underfundig i Hjertet;
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 løssluppen, ustyrlig er hun, hjemme fandt hendes Fødder ej Ro;
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 snart paa Gader, snart paa Torve, ved hvert et Hjørne lurer hun;
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 hun griber i ham og kysser ham og siger med frække Miner;
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 »Jeg er et Takoffer skyldig og indfrier mit Løfte i Dag,
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 gik derfor ud for at møde dig, søge dig, og nu har jeg fundet dig!
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Jeg har redt mit Leje med Tæpper, med broget ægyptisk Lærred,
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 jeg har stænket min Seng med Myrra, med Aloe og med Kanelbark;
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 kom, lad os svælge til Daggry i Vellyst, beruse os i Elskovs Lyst!
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Thi Manden er ikke hjemme, paa Langfærd er han draget;
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Pengepungen tog han med, ved Fuldmaane kommer han hjem!«
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Hun lokked ham med mange fagre Ord, forførte ham med sleske Læber;
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 tankeløst følger han hende som en Tyr, der føres til Slagtning, som en Hjort, der løber i Nettet,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 til en Pil gennemborer dens Lever, som en Fugl, der falder i Snaren, uden at vide, det gælder dens Liv.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Hør mig da nu, min Søn, og lyt til min Munds Ord!
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Ej bøje du Hjertet til hendes Veje, far ikke vild paa hendes Stier;
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 thi mange ligger slagne, hvem hun har fældet, og stor er Hoben, som hun slog ihjel.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
