< Ordsprogene 6 >
1 Min Søn: har du borget for din næste og givet en anden Haandslag,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 er du fanget ved dine Læber og bundet ved Mundens Ord,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 gør saa dette, min Søn, og red dig, nu du er kommet i Næstens Haand: Gaa hen uden Tøven, træng ind paa din Næste;
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 und ikke dine Øjne Søvn, ej heller dine Øjenlaag Hvile,
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 red dig som en Gazel af Snaren, som en Fugl af Fuglefængerens Haand.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Gaa hen til Myren, du lade, se dens Færd og bliv viis.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Skønt uden Fyrste, Foged og Styrer,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 sørger den dog om Somren for Æde og sanker sin Føde i Høst.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Hvor længe vil du ligge, du lade, naar staar du op af din Søvn?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Lidt Søvn endnu, lidt Blund, lidt Hvile med samlagte Hænder:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 som en Stimand kommer da Fattigdom over dig, Trang som en skjoldvæbnet Mand.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 En Nidding, en ussel Mand er den, som vandrer med Falskhed i Munden,
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 som blinker med Øjet, skraber med Foden og giver Tegn med Fingrene,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 som smeder Rænker i Hjertet og altid kun ypper Kiv;
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 derfor kommer hans Undergang brat, han knuses paa Stedet, kan ikke læges.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Seks Ting hader HERREN, syv er hans Sjæl en Gru:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Stolte Øjne, Løgnetunge, Hænder, der udgyder uskyldigt Blod,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 et Hjerte, der udtænker onde Raad, Fødder, der haster og iler til ondt,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 falsk Vidne, der farer med Løgn, og den, som sætter Splid mellem Brødre.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Min Søn, tag Vare paa din Faders Bud, opgiv ikke din Moders Belæring,
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 bind dem altid paa dit Hjerte, knyt dem fast om din Hals;
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 paa din Vandring lede den dig, paa dit Leje vogte den dig, den tale dig til, naar du vaagner;
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 thi Budet er en Lygte, Læren Lys, og Tugtens Revselse Livets Vej
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 for at vogte dig for Andenmands Hustru, for fremmed Kvindes sleske Tunge!
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Attraa ej i dit Hjerte hendes Skønhed, hendes Blik besnære dig ej!
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Thi en Skøge faar man blot for et Brød, men Andenmands Hustru fanger dyrebar Sjæl.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Kan nogen bære Ild i sin Brystfold, uden at Klæderne brænder?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Kan man vandre paa glødende Kul, uden at Fødderne svides?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Saa er det at gaa ind til sin Næstes Hustru; ingen, der rører hende, slipper for Straf.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Ringeagter man ikke Tyven, naar han stjæler for at stille sin Sult?
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 Om han gribes, maa han syvfold bøde og afgive alt sit Huses Gods.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Afsindig er den, der boler med hende, kun en Selvmorder handler saa;
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 han opnaar Hug og Skændsel, og aldrig udslettes hans Skam.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Thi Skinsyge vækker Mandens Vrede, han skaaner ikke paa Hævnens Dag;
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 ingen Bøde tager han god; store Tilbud rører ham ikke.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.