Ordsprogene 29
1 Hvo Nakken gør stiv, skønt revset tit, han knuses brat uden Lægedom.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Er der mange retfærdige, glædes Folket, men raader de gudløse, sukker Folket.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Hvo Visdom elsker, glæder sin Fader, hvo Skøger omgaas, bortødsler Gods.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Kongen grundfæster Landet med Ret, en Udsuger lægger det øde.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Mand, der smigrer sin Næste, breder et Net for hans Fod.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 I sin Brøde hildes den onde, den retfærdige jubler af Glæde.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Den retfærdige kender de ringes Retssag; den gudløse skønner intet.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Spottere ophidser Byen, men Vismænd, de stiller Vrede.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Gaar Vismand i Rette med Daare, vredes og ler han, alt preller af.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 De blodtørstige hader lydefri Mand, de retsindige tager sig af ham.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 En Taabe slipper al sin Voldsomhed løs, Vismand stiller den omsider.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 En Fyrste, som lytter til Løgnetale, faar lutter gudløse Tjenere.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Fattigmand og Blodsuger mødes, HERREN giver begges Øjne Glans.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 En Konge, der dømmer de ringe med Ret, hans Trone staar fast evindelig.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Ris og Revselse, det giver Visdom, uvorn Dreng gør sin Moder Skam.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Bliver mange gudløse, tiltager Synd; retfærdige ser med Fryd deres Fald.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Tugt din Søn, saa kvæger han dig og bringer din Sjæl, hvad der smager.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Uden Syner forvildes et Folk; salig den, der vogter paa Loven.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Med Ord lader Træl sig ikke tugte, han fatter dem vel, men adlyder ikke.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Ser du en Mand, der er hastig til Tale, for en Taabe er der snarere Haab end for ham.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Forvænner man sin Træl fra ung, vil han til sidst være Herre.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Hidsig Mand vækker Strid, vredladen Mand gør megen Synd.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Et Menneskes Hovmod ydmyger ham, den ydmyge opnaar Ære.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Hæleren hader sit Liv, han hører Forbandelsen, men melder intet.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Frygt for Mennesker leder i Snare, men den, der stoler paa HERREN, er bjærget.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Mange søger en Fyrstes Gunst; Mands Ret er dog fra HERREN.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Urettens Mand er retfærdiges Gru, hvo redeligt vandrer, gudløses Gru.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
