Ordsprogene 28
1 Den gudløse flyr, skønt ingen er efter ham; tryg som en Løve er den retfærdige.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 Ved Voldsmands Brøde opstaar Strid, den kvæles af Mand med Forstand.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 En fattig Tyran, der kuer de ringe, er Regn, der hærger og ej giver Brød.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Hvo Loven sviger, roser de gudløse, hvo Loven holder, er paa Krigsfod med dem.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Ildesindede fatter ej Ret; alt fatter de, som søger HERREN.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 Hellere en fattig med lydefri Færd end en, som gaar Krogveje, er han end rig.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Forstandig Søn tager Vare paa Loven, men Drankeres Fælle gør sin Fader Skam.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 Hvo Velstand øger ved Aager og Opgæld, samler til en, som er mild mod de ringe.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Den, der vender sit Øre fra Loven, endog hans Bøn er en Gru.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Leder man retsindige vild paa onde Veje, falder man selv i sin Grav; men de lydefri arver Lykke.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Rigmand tykkes sig viis, forstandig Smaamand gennemskuer ham.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 Naar retfærdige jubler, er Herligheden stor, vinder gudløse frem, skal man lede efter Folk.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 At dølge sin Synd fører ikke til Held, men bekendes og slippes den, finder man Naade.
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Saligt det Menneske, som altid ængstes, men forhærder man sit Hjerte, falder man i Ulykke.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 En brølende Løve, en graadig Bjørn er en gudløs, som styrer et ringe Folk.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 Uforstandig Fyrste øver megen Vold, langt Liv faar den, der hader Rov.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Et Menneske, der tynges af Blodskyld, er paa Flugt til sin Grav; man hjælpe ham ikke.
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Den, som vandrer lydefrit, frelses, men den, som gaar Krogveje, falder i Graven.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Den mættes med brød, som dyrker sin Jord, med Fattigdom den, der jager efter Tomhed.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 Ærlig Mand velsignes rigt, men Jag efter Rigdom undgaar ej Straf.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 At være partisk er ikke godt, en Mand kan forse sig for en Bid Brød.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Misundelig Mand vil i Hast vinde Gods; at Trang kommer over ham, ved han ikke.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Den, der revser, faar Tak til sidst fremfor den, hvis Tunge er slesk.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 Stjæle fra Forældre og nægte, at det er Synd, er at være Fælle med hærgende Mand.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Den vindesyge vækker Splid, men den, der stoler paa HERREN, kvæges.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Den, der stoler paa sit Vid, er en Taabe, men den, der vandrer i Visdom, reddes.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Hvo Fattigmand giver, skal intet fattes, men mangefold bandes, hvo Øjnene lukker.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Vinder gudløse frem, kryber Folk i Skjul; naar de omkommer, bliver de retfærdige mange.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
