Ordsprogene 23
1 Naar du sidder til Bords hos en Stormand, mærk dig da nøje, hvem du har for dig,
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 og sæt dig en Kniv paa Struben, i Fald du er alt for sulten.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Attraa ikke hans lækre Retter, thi det er svigefuld Kost.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Slid dig ikke op for at vinde dig Rigdom, brug ej din Forstand dertil!
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Skal dit Blik flyve efter den uden at finde den? Visselig gør den sig Vinger som Ørnen, der flyver mod Himlen.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Spis ej den misundeliges Brød, attraa ikke hans lækre Retter;
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 thi han sidder med karrige Tanker; han siger til dig: »Spis og drik!« men hans Hjerte er ikke med dig.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Den Bid, du har spist, maa du udspy, du spilder dine fagre Ord.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Tal ikke for Taabens Ører, thi din kloge Tale agter han ringe.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Flyt ej ældgamle Skel, kom ikke paa faderløses Mark;
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 thi deres Løser er stærk, han fører deres Sag imod dig.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Vend dit Hjerte til Tugt, dit Øre til Kundskabs Ord.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Spar ej Drengen for Tugt; naar du slaar ham med Riset, undgaar han Døden;
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Min Søn, er dit Hjerte viist, saa glæder mit Hjerte sig ogsaa,
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 og mine Nyrer jubler, naar dine Læber taler, hvad ret er!
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Dit Hjerte være ikke skinsygt paa Syndere, men stadig ivrigt i HERRENS Frygt;
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 en Fremtid har du visselig da, dit Haab bliver ikke til intet.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hør, min Søn, og bliv viis, lad dit Hjerte gaa den lige Vej.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Hør ikke til dem, der svælger i Vin, eller dem, der fraadser i Kød;
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 thi Dranker og Fraadser forarmes, Søvn giver lasede Klæder.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Hør din Fader, som avlede dig, ringeagt ikke din gamle Moder!
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Køb Sandhed og sælg den ikke, Visdom, Tugt og Forstand.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Den retfærdiges Fader jubler; har man avlet en Vismand, glædes man ved ham;
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 din Fader og Moder glæde sig, hun, der fødte dig, juble!
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Giv mig dit Hjerte, min Søn, og lad dine Øjne synes om mine Veje!
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Thi en bundløs Grav er Skøgen, den fremmede Kvinde, en snæver Brønd;
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 ja, som en Stimand ligger hun paa Lur og øger de troløses Tal blandt Mennesker.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Hvem har Ak, og hvem har Ve, hvem har Kiv, og hvem har Klage? Hvem har Saar uden Grund, hvem har sløve Øjne?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 De, som sidder sent over Vinen, som kommer for at smage den stærke Drik.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Se ikke til Vinen, hvor rød den er, hvorledes den perler i Bægeret; den glider saa glat,
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 men bider til sidst som en Slange og spyr sin Gift som en Øgle;
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 dine Øjne skuer de sælsomste Ting, og bagvendt taler dit Hjerte;
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 du har det, som laa du midt i Havet, som laa du oppe paa en Mastetop.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 »De slog mig, jeg følte ej Smerte, gav mig Hug, jeg mærked det ikke; naar engang jeg vaagner igen, saa søger jeg atter til Vinen!«
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
