Ordsprogene 19
1 Bedre Fattigmand med lydefri Færd end en, som gaar Krogveje, er han end rig.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 At mangle Kundskab er ikke godt, men den træder fejl, som har Hastværk.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Et Menneskes Daarskab øder hans Vej, men paa HERREN vredes hans Hjerte.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Gods skaffer mange Venner, den ringe skiller hans Ven sig fra.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Det falske Vidne undgaar ej Straf; den slipper ikke, som farer med Løgn.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Mange bejler til Stormands Yndest, og alle er Venner med gavmild Mand.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Fattigmands Frænder hader ham alle, end mere skyr hans Venner ham da. Ej frelses den, som jager efter Ord.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Den, der vinder Vid, han elsker sin Sjæl, og den, der vogter paa Indsigt, faar Lykke.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Det falske Vidne undgaar ej Straf, og den, der farer med Løgn, gaar under.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Vellevned sømmer sig ikke for Taabe, end mindre for Træl at herske over Fyrster.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Klogskab gør Mennesket sindigt, hans Ære er at overse Brøde.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Som Brøl af en Løve er Kongens Vrede, som Dug paa Græs er hans Gunst.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Taabelig Søn er sin Faders Ulykke, Kvindekiv er som ustandseligt Tagdryp.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Hus og Gods er Arv efter Fædre, en forstandig Hustru er fra HERREN.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Dovenskab sænker i Dvale, den lade Sjæl maa sulte.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Den vogter sin Sjæl, som vogter paa Budet, men skødesløs Vandel fører til Død.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Er man god mod den ringe, laaner man HERREN, han gengælder en, hvad godt man har gjort.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Tugt din Søn, imens der er Haab, ellers stiler du efter at slaa ham ihjel.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Den, som er hidsig, maa bøde, ved Skaansel gør man det værre.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hør paa Raad og tag ved Lære, saa du til sidst bliver viis.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 I Mands Hjerte er mange Tanker, men HERRENS Raad er det, der staar fast.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Vinding har man af Godhed, hellere fattig end Løgner.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 HERRENS Frygt er Vej til Liv, man hviler mæt og frygter ej ondt.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Den lade rækker til Fadet, men fører ej Haanden til Munden.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Faar Spottere Hug, bliver tankeløs klog, ved Revselse faar den forstandige Kundskab.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Mishandle Fader og bortjage Moder gør kun en daarlig, vanartet Søn.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Hør op, min Søn, med at høre paa Tugt og saa fare vild fra Kundskabsord.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Niddingevidne spotter Retten, gudløses Mund er glubsk efter Uret.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Slag er rede til Spottere, Hug til Taabers Ryg.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
