Ordsprogene 17
1 Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Klog Træl bliver Herre over daarlig Søn og faar lod og del mellem Brødre.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Den onde hører paa onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Hvo Fattigmand spotter, haaner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Ypperlig Tale er ej for en Daare, end mindre da Løgn for den, som er ædel.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Bedre virker Skænd paa forstandig end hundrede Slag paa en Taabe.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Den onde har kun Genstridighed for, men et skaanselsløst Bud er udsendt imod ham.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Taabe udi hans Daarskab.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 At yppe Strid er at aabne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Hvad hjælper Penge i Taabens Haand til at købe ham Visdom, naar Viddet mangler?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Ven viser Kærlighed naar som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Mand uden Vid giver Haandslag og gaar i Borgen for Næsten.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attraa Fald.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Ej finder man Lykke, naar Hjertet er vrangt, man falder i Vaade, naar Tungen er falsk.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Den, der avler en Taabe, faar Sorg, Daarens Fader er ikke glad.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslaaet Sind suger Marv af Benene.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Visdom staar den forstandige for Øje, Taabens Blik er ved Jordens Ende.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Taabelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slaa de ædle.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Selv Daaren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
