Ordsprogene 16
1 Hjertets Raad er Menneskets sag. Tungens Svar er fra HERREN.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 En Mand holder al sin Færd for ren, men HERREN vejer Aander.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Vælt dine Gerninger paa HERREN, saa skal dine Planer lykkes.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Alt skabte HERREN, hvert til sit, den gudløse ogsaa for Ulykkens Dag.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Hver hovmodig er HERREN en Gru, visselig slipper han ikke for Straf.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Ved Mildhed og Troskab sones Brøde, ved HERRENS Frygt undviger man ondt.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Naar HERREN har Behag i et Menneskes Veje, gør han endog hans Fjender til Venner.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Bedre er lidet med Retfærd end megen Vinding med Uret.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Menneskets Hjerte udtænker hans Vej, men HERREN styrer hans Fjed.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Der er Gudsdom paa Kongens Læber, ej fejler hans Mund, naar han dømmer.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Ret Bismer og Vægtskaal er HERRENS, hans Værk er alle Posens Lodder.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Gudløs Færd er Konger en Gru, thi ved Retfærd grundfæstes Tronen.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Retfærdige Læber har Kongens Yndest, han elsker den, der taler oprigtigt.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Kongens Vrede er Dødens Bud, Vismand evner at mildne den.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 I Kongens Aasyns Lys er der Liv, som Vaarregnens Sky er hans Yndest.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 At vinde Visdom er bedre end Guld, at vinde Indsigt mere end Sølv.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 De retsindiges Vej er at vige fra ondt; den vogter sit Liv, som agter paa sin Vej.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Hovmod gaar forud for Fald, Overmod forud for Snublen.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Hellere sagtmodig med ydmyge end dele Bytte med stolte.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Vel gaar det den, der mærker sig Ordet; lykkelig den, der stoler paa HERREN.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Den vise kaldes forstandig, Læbernes Sødme øger Viden.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Kløgt er sin Mand en Livsens Kilde, Daarskab er Daarers Tugt.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Den vises Hjerte giver Munden Kløgt, paa Læberne lægger det øget Viden.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Hulde Ord er som flydende Honning, søde for Sjælen og sunde for Legemet.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Mangen Vej synes Manden ret, og saa er dens Ende dog Dødens Veje.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 En Arbejders Hunger arbejder for ham, thi Mundens Krav driver paa ham.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 En Nidding graver Ulykkesgrave, det er, som brændte der Ild paa hans Læber.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Rænkefuld Mand sætter Splid; den, der bagtaler, skiller Venner.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Voldsmand lokker sin Næste og fører ham en Vej, der ikke er god.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Den, der stirrer, har Rænker for; knibes Læberne sammen, har man fuldbyrdet ondt.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Graa Haar er en dejlig Krone, den vindes paa Retfærds Vej.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Større end Helt er sindig Mand, større at styre sit Sind end at tage en Stad.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 I Brystfolden rystes Loddet, det falder, som HERREN vil.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
