Ordsprogene 15
1 Mildt svar stiller Vrede, saarende Ord vækker Nag.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Vises Tunge drypper af Kundskab, Daarskab strømmer fra Taabers Mund.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Alle Vegne er HERRENS Øjne, de udspejder onde og gode.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Et Livets Træ er Tungens Mildhed, dens Falskhed giver Hjertesaar.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Daare lader haant om sin Faders Tugt, klog er den, som tager Vare paa Revselse.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Den retfærdiges Hus har megen Velstand, den gudløses Høst lægges øde.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Vises Læber udstrør Kundskab, Taabers Hjerte er ikke ret.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Gudløses Offer er HERREN en Gru, retsindiges Bøn har han Velbehag i.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Den gudløses Færd er HERREN en Gru, han elsker den, der stræber efter Retfærd.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Streng Tugt er for den, der forlader Vejen; den, der hader Revselse, dør.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Spotteren ynder ikke at revses, til Vismænd gaar han ikke.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Glad Hjerte giver venligt Ansigt, ved Hjertesorg bliver Modet brudt.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Den forstandiges Hjerte søger Kundskab, Taabers Mund lægger Vind paa Daarskab.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Alle den armes Dage er onde, glad Hjerte er stadigt Gæstebud.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Bedre lidet med HERRENS Frygt end store Skatte med Uro.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Bedre en Ret Grønt med Kærlighed end fedet Okse og Had derhos.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Vredladen Mand vækker Splid, sindig Mand stiller Trætte.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Den lades Vej er spærret af Tjørn, de flittiges Sti er banet.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Viis Søn glæder sin Fader, Taabe til Menneske foragter sin Moder.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Daarskab er Glæde for Mand uden Vid, Mand med Indsigt gaar lige frem.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Er der ikke holdt Raad, saa mislykkes Planer, de lykkes, naar mange raadslaar.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Mand er glad, naar hans Mund kan svare, hvor godt er et Ord i rette Tid.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Hovmodiges Hus river HERREN bort, han fastsætter Enkens Skel.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Onde Tanker er HERREN en Gru, men hulde Ord er rene.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Den øder sit Hus, hvem Vinding er alt; men leve skal den, der hader Gave.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Den retfærdiges Hjerte tænker, før det svarer, gudløses Mund lader ondt strømme ud.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 HERREN er gudløse fjern, men hører retfærdiges Bøn.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Milde Øjne fryder Hjertet, godt Bud giver Marv i Benene.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Øret, der lytter til Livsens Revselse, vil gerne dvæle iblandt de vise.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Hvo Tugt forsmaar, lader haant om sin Sjæl, men Vid fanger den, der lytter til Revselse.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 HERRENS Frygt er Tugt til Visdom, Ydmyghed først og siden Ære.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
