Ordsprogene 13
1 Viis Søn elsker tugt, spotter hører ikke paa skænd.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Af sin Munds Frugt nyder en Mand kun godt, til Vold staar troløses Hu.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Vogter man Munden, bevarer man Sjælen, den aabenmundede falder i Vaade.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Den lade attraar uden at faa, men flittiges Sjæl bliver mæt.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Den retfærdige hader Løgnetale, den gudløse spreder Skam og Skændsel.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Retfærd skærmer, hvo lydefrit vandrer, Synden fælder de gudløse.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Mangen lader rig og ejer dog intet, mangen lader fattig og ejer dog meget.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv, Fattigmand faar ingen Trusel at høre.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Retfærdiges Lys bryder frem, gudløses Lampe gaar ud.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Ved Hovmod vækkes kun Splid, hos dem, der lader sig raade, er Visdom.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Rigdom, vundet i Hast, smuldrer hen, hvad der samles Haandfuld for Haandfuld, øges.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 At bie længe gør Hjertet sygt, opfyldt Ønske er et Livets Træ.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Den, der lader haant om Ordet, slaas ned, den, der frygter Budet, faar Løn.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Vismands Lære er en Livsens Kilde, derved undgaas Dødens Snarer.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 God Forstand vinder Yndest, troløses Vej er deres Undergang.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Hver, som er klog, gaar til Værks med Kundskab, Taaben udfolder Daarskab.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Gudløs Budbringer gaar det galt, troværdigt Bud bringer Lægedom.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Afvises Tugt, faar man Armod og Skam; agtes paa Revselse, bliver man æret.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Opfyldt Ønske er sødt for Sjælen, at vige fra ondt er Taaber en Gru.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Omgaas Vismænd, saa bliver du viis, ilde faren er Taabers Ven.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Vanheld følger Syndere, Lykken naar de retfærdige.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Den gode efterlader Børnebørn Arv, til retfærdige gemmes Synderens Gods.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Paa Fattigfolks Nyjord er rigelig Føde, mens mangen rives bort ved Uret.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Hvo Riset sparer, hader sin Søn, den, der elsker ham, tugter i Tide.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Den retfærdige spiser, til Sulten er stillet, gudløses Bug er tom.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
