Matthæus 15
1 Da kommer der fra Jerusalem Farisæere og skriftkloge til Jesus og sige:
Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 „Hvorfor overtræde dine Disciple de gamles Overlevering? thi de to ikke deres Hænder, naar de holde Maaltid.‟
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 Men han svarede og sagde til dem: „Hvorfor overtræde ogsaa I Guds Bud for eders Overleverings Skyld?
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Thi Gud har paabudt og sagt: „Ær din Fader og din Moder; ‟ og: „Den, som bander Fader eller Moder, skal visselig dø.‟
Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и
5 Men I sige: „Den, som siger til sin Fader eller sin Moder: „Det, hvormed du skulde være hjulpet af mig, skal være en Tempelgave, ‟ han skal ingenlunde ære sin Fader eller sin Moder.‟
Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 Og I have ophævet Guds Lov for eders Overleverings Skyld.
- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 I Hyklere! Rettelig profeterede Esajas om eder, da han sagde:
Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:
8 „Dette Folk ærer mig med Læberne; men deres Hjerte er langt borte fra mig.
“Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Men de dyrke mig forgæves, idet de lære Lærdomme, som ere Menneskers Bud.‟
Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.
10 Og han kaldte Folkeskaren til sig og sagde til dem: „Hører og forstaar!
И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Ikke det, som gaar ind i Munden, gør Mennesket urent, men det, som gaar ud af Munden, dette gør Mennesket urent.‟
Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Da kom hans Disciple hen og sagde til ham: „Ved du, at Farisæerne bleve forargede, da de hørte den Tale?‟
Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 Men han svarede og sagde: „Enhver Plantning, som min himmelske Fader ikke har plantet, skal oprykkes med Rode.
А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Lader dem fare, det er blinde Vejledere for blinde; men naar en blind leder en blind, falde de begge i Graven.‟
Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Men Peter svarede og sagde til ham: „Forklar os Lignelsen!‟
Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 Og han sagde: „Ere ogsaa I endnu saa uforstandige?
А Той каза: И вие ли сте още без разумление.
17 Forstaa I endnu ikke, at alt, hvad der gaar ind i Munden, gaar i Bugen og føres ud ad den naturlige Vej?
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 Men det, som gaar ud af Munden, kommer ud fra Hjertet, og det gør Mennesket urent.
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Thi ud fra Hjertet kommer der onde Tanker, Mord, Hor, Utugt, Tyverier, falske Vidnesbyrd, Forhaanelser.
Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Det er disse Ting, som gøre Mennesket urent; men at spise med utoede Hænder gør ikke Mennesket urent.‟
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 Og Jesus gik bort derfra og drog til Tyrus's og Sidons Egne.
И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 Og se, en kananæisk Kvinde kom fra disse Egne, raabte og sagde: „Herre, Davids Søn! forbarm dig over mig! min Datter plages ilde af en ond Aand.‟
И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Men han svarede hende ikke et Ord. Da traadte hans Disciple til, bade ham og sagde: „Skil dig af med hende, thi hun raaber efter os.‟
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 Men han svarede og sagde: „Jeg er ikke udsendt uden til de fortabte Faar af Israels Hus.‟
А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 Men hun kom og kastede sig ned for ham og sagde: „Herre, hjælp mig!‟
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Men han svarede og sagde: „Det er ikke smukt at tage Børnenes Brød og kaste det for de smaa Hunde.‟
Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 Men hun sagde: „Jo, Herre! de smaa Hunde æde jo dog ogsaa af de Smuler, som falde fra deres Herrers Bord.‟
А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Da svarede Jesus og sagde til hende: „O Kvinde, din Tro er stor, dig ske, som du vil!‟ Og hendes Datter blev helbredet fra samme Time.
Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29 Og Jesus gik bort derfra og kom hen til Galilæas Sø, og han gik op paa Bjerget og satte sig der.
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 Og store Skarer kom til ham og havde lamme, blinde, stumme, Krøblinger og mange andre med sig; og de lagde dem for hans Fødder, og han helbredte dem,
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 saa at Skaren undrede sig, da de saa, at stumme talte, Krøblinger bleve raske, lamme gik, og blinde saa; og de priste Israels Gud.
Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 Men Jesus kaldte sine Disciple til sig og sagde: „Jeg ynkes inderligt over Skaren; thi de have allerede tøvet hos mig tre Dage og have intet at spise; og lade dem gaa fastende bort vil jeg ikke, for at de ikke skulle vansmægte paa Vejen.‟
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 Og hans Disciple sige til ham: „Hvorfra skulle vi faa saa mange Brød i en Ørken, at vi kunne mætte saa mange Mennesker?‟
Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Og Jesus siger til dem: „Hvor mange Brød have I?‟ Men de sagde: „Syv og nogle faa Smaafisk.‟
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Og han bød Skaren at sætte sig ned paa Jorden
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 og tog de syv Brød og Fiskene, takkede, brød dem og gav Disciplene dem, og Disciplene gave dem til Skarerne.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 Og de spiste alle og bleve mætte; og de opsamlede det, som blev tilovers af Stykkerne, syv Kurve fulde.
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 Men de, som spiste, vare fire Tusinde Mænd, foruden Kvinder og Børn.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 Og da han havde ladet Skarerne gaa bort, gik han om Bord i Skibet og kom til Magadans Egne.
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
