Lukas 22
1 Men de usyrede Brøds Højtid, som kaldes Paaske, nærmede sig.
О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
2 Og Ypperstepræsterne og de skriftkloge søgte, hvorledes de kunde slaa ham ihjel; thi de frygtede for Folket.
И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Men Satan gik ind i Judas, som kaldes Iskariot og var en af de tolv.
Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 Og han gik hen og talte med Ypperstepræsterne og Høvedsmændene om, hvorledes han vilde forraade ham til dem.
и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
5 Og de bleve glade og lovede at give ham Penge.
И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6 Og han tilsagde det; og han søgte Lejlighed til at forraade ham til dem uden Opløb.
И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
7 Men de usyrede Brøds Dag kom, paa hvilken man skulde slagte Paaskelammet.
И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8 Og han udsendte Peter og Johannes og sagde: „Gaar hen og bereder os Paaskelammet, at vi kunne spise det.‟
И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
9 Men de sagde til ham: „Hvor vil du, at vi skulle berede det?‟
А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
10 Men han sagde til dem: „Se, naar I ere komne ind i Staden, skal der møde eder en Mand, som bærer en Vandkrukke; følger ham til Huset, hvor han gaar ind,
А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
11 og I skulle sige til Husbonden i Huset: Mesteren siger: Hvor er det Herberge, hvor jeg kan spise Paaskelammet med mine Disciple?
и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
12 Og han skal vise eder en stor Sal opdækket; der skulle I berede det.‟
И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 Og de gik hen og fandt det saaledes, som han havde sagt dem; og de beredte Paaskelammet.
И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 Og da Timen kom, satte han sig til Bords, og Apostlene med ham.
И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 Og han sagde til dem: „Jeg har hjerteligt længtes efter at spise dette Paaskelam med eder, førend jeg lider.
И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
16 Thi jeg siger eder, at jeg skal ingen Sinde mere spise det, førend det bliver fuldkommet i Guds Rige.‟
защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 Og han tog en Kalk, takkede og sagde: „Tager dette, og deler det imellem eder!
И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 Thi jeg siger eder, at fra nu af skal jeg ikke drikke af Vintræets Frugt, førend Guds Rige kommer.‟
защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 Og han tog Brød, takkede og brød det og gav dem det og sagde: „Dette er mit Legeme, det, som gives for eder; gører dette til min Ihukommelse!‟
И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20 Ligesaa tog han ogsaa Kalken efter Aftensmaaltidet og sagde: „Denne Kalk er den nye Pagt i mit Blod, det, som udgydes for eder.
Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Men se, hans Haand, som forraader mig, er her paa Bordet hos mig.
Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Thi Menneskesønnen gaar bort, som det er beskikket; dog ve det Menneske, ved hvem han bliver forraadt!‟
Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 Og de begyndte at spørge hverandre indbyrdes om, hvem af dem det dog kunde være, som skulde gøre dette.
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Men der opstod ogsaa en Trætte iblandt dem om, hvem af dem der maatte synes at være den største.
Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25 Men han sagde til dem: „Folkenes Konger herske over dem, og de, som bruge Myndighed over dem, kaldes deres Velgørere.
А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26 I derimod ikke saaledes; men den ældste iblandt eder blive som den yngste, og Føreren som den, der tjener.
Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
27 Thi hvem er størst: den, som sidder til Bords? eller den, som tjener? Mon ikke den, som sidder til Bords? Men jeg er iblandt eder som den, der tjener.
Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28 Men I ere de, som have holdt ud med mig i mine Fristelser.
А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Og ligesom min Fader har tildelt mig Kongedømme, tildeler jeg eder
Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30 at skulle spise og drikke ved mit Bord i mit Rige og sidde paa Troner og dømme Israels tolv Stammer.‟
да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31 Men Herren sagde: „Simon, Simon! se, Satan begærede eder for at sigte eder som Hvede.
[И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 Men jeg bad for dig, at din Tro ikke skal svigte; og naar du engang omvender dig, da styrk dine Brødre!‟
но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Men han sagde til ham: „Herre! jeg er rede til at gaa med dig baade i Fængsel og i Døden.‟
Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34 Men han sagde: „Peter! jeg siger dig: Hanen skal ikke gale i Dag, førend du tre Gange har nægtet, at du kender mig.‟
А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35 Og han sagde til dem: „Da jeg udsendte eder uden Pung og Taske og Sko, manglede I da noget?‟ Og de sagde: „Intet.‟
И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36 Men han sagde til dem: „Men nu, den, som har en Pung, tage den med, ligesaa ogsaa en Taske; og den, som ikke har noget Sværd, sælge sin Kappe og købe et!
И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37 Thi jeg siger eder: Det, som er skrevet, bør opfyldes paa mig, dette: „Og han blev regnet iblandt Overtrædere; ‟ thi ogsaa med mig har det en Ende.‟
защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38 Men de sagde: „Herre! se, her ere to Sværd.‟ Men han sagde til dem: „Det er nok.‟
И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39 Og han gik ud og gik efter sin Sædvane til Oliebjerget; men ogsaa Disciplene fulgte ham.
И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 Men da han kom til Stedet, sagde han til dem: „Beder om ikke at falde i Fristelse.‟
И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 Og han rev sig løs fra dem, saa meget som et Stenkast, og faldt paa Knæ, bad og sagde:
И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
42 „Fader, vilde du dog tage denne Kalk fra mig! dog ske ikke min Villie, men din!‟
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 Men en Engel fra Himmelen viste sig for ham og styrkede ham.
И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 Og da han var i Dødsangest, bad han heftigere; men hans Sved blev som Blodsdraaber, der faldt ned paa Jorden.
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 Og da han stod op fra Bønnen og kom til Disciplene, fandt han dem sovende af Bedrøvelse.
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Og han sagde til dem: „Hvorfor sove I? Staar op og beder, for at I ikke skulle falde i Fristelse.‟
Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Medens han endnu talte, se, da kom der en Skare; og han, som hed Judas, en af de tolv, gik foran dem og nærmede sig til Jesus for at kysse ham.
Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48 Men Jesus sagde til ham: „Judas! forraader du Menneskesønnen med et Kys?‟
А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 Men da de, som vare omkring ham, saa, hvad der vilde ske, sagde de: „Herre! skulle vi slaa til med Sværd?‟
И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 Og en af dem slog Ypperstepræstens Tjener og afhuggede hans højre Øre.
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 Men Jesus tog til Orde og sagde: „Lad dem gøre ogsaa dette!‟ Og han rørte ved hans Øre og lægte ham.
а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52 Men Jesus sagde til Ypperstepræsterne og Høvedsmændene for Helligdommen og de Ældste, som vare komne til ham: „I ere gaaede ud som imod en Røver med Sværd og Knipler.
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53 Da jeg var daglig hos eder i Helligdommen, udrakte I ikke Hænderne imod mig; men dette er eders Time og Mørkets Magt.‟
когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54 Og de grebe ham og førte ham bort og bragte ham ind i Ypperstepræstens Hus; men Peter fulgte efter i Frastand.
И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 Og de tændte en Ild midt i Gaarden og satte sig sammen, og Peter sad midt iblandt dem.
И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 Men en Pige saa ham sidde i Lysskæret og stirrede paa ham og sagde: „Ogsaa denne var med ham.‟
И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 Men han fornægtede ham og sagde: „Jeg kender ham ikke, Kvinde!‟
А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 Og lidt derefter saa en anden ham og sagde: „Ogsaa du er en af dem.‟ Men Peter sagde: „Menneske! det er jeg ikke.‟
След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 Og omtrent en Time derefter forsikrede en anden det og sagde: „I Sandhed, ogsaa denne var med ham; han er jo ogsaa en Galilæer.‟
И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 Men Peter sagde: „Menneske! jeg forstaar ikke, hvad du siger.‟ Og straks, medens han endnu talte, galede Hanen.
А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
61 Og Herren vendte sig og saa paa Peter; og Peter kom Herrens Ord i Hu, hvorledes han havde sagt til ham: „Førend Hanen galer i Dag, skal du fornægte mig tre Gange.‟
И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 Og han gik udenfor og græd bitterligt.
И излезе вън, та плака горко.
63 Og de Mænd, som holdt Jesus, spottede ham og sloge ham;
И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
64 og de kastede et Klæde over ham og spurgte ham og sagde: „Profetér! hvem var det, som slog dig?‟
и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
65 Og mange andre Ting sagde de spottende til ham.
И много други хули изговориха против Него.
66 Og da det blev Dag, samlede Folkets Ældste sig og Ypperstepræsterne og de skriftkloge, og de førte ham hen for deres Raad
И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67 og sagde: „Er du Kristus, da sig os det!‟ Men han sagde til dem: „Siger jeg eder det, tro I det ikke.
Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 Og om jeg spørger, svare I mig ikke, ej heller løslade I mig.
и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
69 Men fra nu af skal Menneskesønnen sidde ved Guds Krafts højre Haand.‟
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 Men de sagde alle: „Er du da Guds Søn?‟ Og han sagde til dem: „I sige det; jeg er det.‟
И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
71 Men de sagde: „Hvad have vi længere Vidnesbyrd nødig? vi have jo selv hørt det af hans Mund!‟
А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
