Dommer 17

1 I Efraims Bjerge levede en Mand, som hed Mika.

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 Han sagde til sin Moder: »De 1100 Sekel Sølv, du har mistet, og for hvis Skyld du udtalte en Forbandelse, som jeg selv hørte, se, de Penge er hos mig; jeg har taget dem, men nu vil jeg give dig dem tilbage.« Da sagde hans Moder: »HERREN velsigne dig, min Søn!«

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.

3 Saa gav han sin Moder de 1100 Sekel Sølv tilbage; og Moderen sagde: »Disse Penge helliger jeg HERREN og giver min Søn, for at han kan lave et udskaaret og støbt Billede.«

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.

4 Saa gav han sin Moder Pengene tilbage; og Moderen tog 200 Sekel Sølv deraf og gav dem til Guldsmeden, som lavede et udskaaret og støbt Billede deraf, og det fik sin Plads i Mikas Hus.

Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.

5 Manden Mika havde et Gudshus, og han lavede sig en Efod og en Husgud og indsatte en af sine Sønner til sin Præst.

И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

6 I de Dage var der ingen Konge i Israel; enhver gjorde, hvad han fandt for godt.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

7 Nu var der i Betlehem i Juda en ung Mand af Judas Slægt; han var Levit og boede der som fremmed.

И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.

8 Denne Mand forlod sin By Betlehem i Juda for at slaa sig ned som fremmed, hvor det kunde træffe sig, og paa sin Vandring kom han til Mikas Hus i Efraims Bjerge.

Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 Da spurgte Mika ham: »Hvorfra kommer du?« Han svarede: »Jeg er Levit og har hjemme i Betlehem i Juda, og jeg er paa Vandring for at slaa mig ned som fremmed, hvor det kan træffe sig.«

И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

10 Da sagde Mika til ham: »Tag Ophold hos mig og bliv min Fader og Præst; jeg vil give dig ti Sekel Sølv om Aaret og holde dig med Klæder og give dig Kosten!«

И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

11 Saa gik Leviten ind paa at tage Ophold hos Manden, og den unge Mand var ham som en af hans egne Sønner.

И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

12 Mika indsatte saa Leviten, og den unge Mand blev Præst hos ham og tog Ophold i Mikas Hus.

И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 Da sagde Mika: »Nu ved jeg, at HERREN vil gøre vel imod mig, siden jeg har faaet en Levit til Præst!«

Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.