< Job 9 >

1 Saa tog Job til Orde og svarede:
А Иов в отговор рече:
2 Jeg ved forvist, at saaledes er det, hvad Ret har en dødelig over for Gud?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Vilde Gud gaa i Rette med ham, kan han ikke svare paa et af tusind!
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Viis af Hjerte og vældig i Kraft hvo trodsede ham og slap vel derfra?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Han flytter Bjerge saa let som intet, vælter dem om i sin Vrede,
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 ryster Jorden ud af dens Fuger, saa dens Grundstøtter bæver;
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 han taler til Solen, saa skinner den ikke, for Stjernerne sætter han Segl,
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 han udspænder Himlen ene, skrider hen over Havets Kamme,
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 han skabte Bjørnen, Orion, Syvstjernen og Sydens Kamre,
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 han øver ufattelig Vælde og Undere uden Tal!
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Gaar han forbi mig, ser jeg ham ikke, farer han hen, jeg mærker ham ikke;
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 røver han, hvem mon der hindrer ham i det? Hvo siger til ham: »Hvad gør du?«
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Gud lægger ikke Baand paa sin Vrede, Rahabs Hjælpere bøjed sig under ham;
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 hvor kan jeg da give ham Svar og rettelig føje min Tale for ham!
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Har jeg end Ret, jeg kan dog ej svare, maa bede min Dommer om Naade!
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Nævned jeg ham, han svared mig ikke, han hørte, tror jeg, ikke min Røst,
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 han, som river mig bort i Stormen, giver mig Saar paa Saar uden Grund,
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 ikke lader mig drage Aande, men lader mig mættes med beske Ting.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Gælder det Kæmpekraft, melder han sig! Gælder det Ret, hvo stævner ham da!
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Har jeg end Ret, maa min Mund dog fælde mig, er jeg end skyldfri, han gør mig dog vrang!
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Skyldfri er jeg, ser bort fra min Sjæl og agter mit Liv for intet!
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Lige meget; jeg paastaar derfor: Skyldfri og skyldig gør han til intet!
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Naar Svøben kommer med Død i et Nu, saa spotter han skyldfries Hjertekval;
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Jorden gav han i gudløses Haand, hylder dens Dommeres Øjne til, hvem ellers, om ikke han?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 Raskere end Løberen fløj mine Dage, de svandt og saa ikke Lykke,
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 gled hen som Baade af Siv, som en Ørn, der slaar ned paa Bytte.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Dersom jeg siger: »Mit Suk vil jeg glemme, glatte mit Ansigt og være glad, «
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 maa jeg dog grue for al min Smerte, jeg ved, du kender mig ikke fri.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Jeg skal nu engang være skyldig, hvorfor da slide til ingen Nytte?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Toed jeg mig i Sne og tvætted i Lud mine Hænder,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 du dypped mig dog i Pølen, saa Klæderne væmmedes ved mig.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Thi du er ikke en Mand som jeg, saa jeg kunde svare, saa vi kunde gaa for Retten sammen;
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 vi savner en Voldgiftsmand til at lægge sin Haand paa os begge!
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Fried han mig for sin Stok, og skræmmed hans Rædsler mig ikke,
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 da talte jeg uden at frygte ham, thi min Dom om mig selv er en anden!
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

< Job 9 >