< Job 8 >
1 Saa tog Sjuhiten Bildad til Orde og sagde:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 Hvor længe taler du saa, hvor længe skal Mundens Uvejr rase?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Mon Gud vel bøjer Retten, bøjer den Almægtige Retfærd?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Har dine Sønner syndet imod ham, og gav han dem deres Brøde i Vold,
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 saa søg du nu hen til Gud og bed hans Almagt om Naade!
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 Saafremt du er ren og oprigtig, ja, da vil han vaage over dig, genrejse din Retfærds Bolig;
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 din fordums Lykke vil synes ringe, saare stor skal din Fremtid blive.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Thi spørg dog den henfarne Slægt, læg Mærke til Fædrenes Granskning!
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 Vi er fra i Gaar, og intet ved vi, en Skygge er vore Dage paa Jord.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Mon ej de kan lære dig, sige dig det og give dig Svar af Hjertet:
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Vokser der Siv, hvor der ikke er Sump, gror Nilgræs frem, hvor der ikke er Vand?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Endnu i Grøde, uden at høstes, visner det før alt andet Græs.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Saa gaar det enhver, der glemmer Gud, en vanhelligs Haab slaar fejl:
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 som Sommerspind er hans Tilflugt, hans Tillid er Spindelvæv;
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 han støtter sig til sit Hus, det falder, han klynger sig til det, ej staar det fast.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 I Solskinnet vokser han frodigt, hans Ranker breder sig Haven over,
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 i Stendynger fletter hans Rødder sig ind, han hager sig fast mellem Sten;
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 men rives han bort fra sit Sted, fornægter det ham: »Jeg har ikke set dig!«
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Se, det er Glæden, han har af sin Vej, og af Jorden fremspirer en anden!
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Se, Gud agter ej den uskyldige ringe, han holder ej fast ved de ondes Haand.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 End skal han fylde din Mund med Latter og dine Læber med Jubel;
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 dine Avindsmænd skal klædes i Skam og gudløses Telt ej findes mer!
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.