Job 7
1 Har Mennesket paa Jord ej Krigerkaar? Som en Daglejers er hans Dage.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Som Trællen, der higer efter Skygge som Daglejeren, der venter paa Løn,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 saa fik jeg Skuffelses Maaneder i Arv kvalfulde Nætter til Del.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Naar jeg lægger mig, siger jeg: »Hvornaar er det Dag, at jeg kan staa op?« og naar jeg staar op: »Hvornaar er det Kvæld?« Jeg mættes af Uro, til Dagen gryr.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Mit Legeme er klædt med Orme og Skorpe, min Hud skrumper ind og væsker.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Raskere end Skyttelen flyver mine Dage, de svinder bort uden Haab.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Kom i Hu, at mit Liv er et Pust, ej mer faar mit Øje Lykke at skue!
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Vennens Øje skal ikke se mig, dit Øje søger mig — jeg er ikke mere.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 han vender ej atter hjem til sit Hus, hans Sted faar ham aldrig at se igen.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Saa vil jeg da ej lægge Baand paa min Mund, men tale i Aandens Kvide, sukke i bitter Sjælenød.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Er jeg et Hav, eller er jeg en Drage, siden du sætter Vagt ved mig?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Naar jeg tænker, mit Leje skal lindre mig, Sengen lette mit Suk,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 da ængster du mig med Drømme, skræmmer mig op ved Syner,
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 saa min Sjæl vil hellere kvæles, hellere dø end lide.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Nu nok! Jeg lever ej evigt, slip mig, mit Liv er et Pust!
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Hvad er et Menneske, at du regner ham og lægger Mærke til ham,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 hjemsøger ham hver Morgen, ransager ham hvert Øjeblik?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Naar vender du dog dit Øje fra mig, slipper mig, til jeg har sunket mit Spyt?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Har jeg syndet, hvad skader det dig, du, som er Menneskets Vogter? Hvi gjorde du mig til Skive, hvorfor blev jeg dig til Byrde?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Hvorfor tilgiver du ikke min Synd og lader min Brøde uænset? Snart ligger jeg jo under Mulde, du søger mig — og jeg er ikke mere!
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
