Job 5
1 »Raab kun! Giver nogen dig Svar? Og til hvem af de Hellige vender du dig?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Thi Daarens Harme koster ham Livet, Taabens Vrede bliver hans Død.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Selv har jeg set en Daare rykkes op, hans Bolig raadne brat;
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 hans Sønner var uden Hjælp, traadtes ned i Porten, ingen reddede dem;
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 sultne aad deres Høst, de tog den, selv mellem Torne, og tørstige drak deres Mælk.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Thi Vanheld vokser ej op af Støvet, Kvide spirer ej frem af Jorden,
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 men Mennesket avler Kvide, og Gnisterne flyver til Vejrs.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Nej, jeg vilde søge til Gud og lægge min Sag for ham,
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 som øver ufattelig Vælde og Undere uden Tal,
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 som giver Regn paa Jorden og nedsender Vand over Marken
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 for at løfte de bøjede højt, saa de sørgende opnaar Frelse,
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 han, som krydser de kloges Tanker, saa de ikke virker noget, der varer,
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 som fanger de vise i deres Kløgt, saa de listiges Raad er forhastet;
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 i Mørke raver de, selv om Dagen, famler ved Middag, som var det Nat.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Men han frelser den arme fra Sværdet og fattig af stærkes Haand,
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 saa der bliver Haab for den ringe og Ondskaben lukker sin Mund.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Held den Mand, som revses at Gud; ringeagt ej den Almægtiges Tugt!
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Thi han saarer, og han forbinder, han slaar, og hans Hænder læger.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 Seks Gange redder han dig i Trængsel, syv gaar Ulykken uden om dig;
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 han frier dig fra Døden i Hungersnød, i Krig fra Sværdets Vold;
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 du er gemt for Tungens Svøbe, har intet at frygte, naar Voldsdaad kommer;
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 du ler ad Voldsdaad og Hungersnød og frygter ej Jordens vilde Dyr;
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 du har Pagt med Markens Sten, har Fred med Markens Vilddyr;
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 du kender at have dit Telt i Fred, du mønstrer din Bolig, og intet fattes;
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 du kender at have et talrigt Afkom, som Jordens Urter er dine Spirer;
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Graven naar du i Ungdomskraft, som Neg føres op, naar Tid er inde.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Se, det har vi gransket, saaledes er det; det har vi hørt, saa vid ogsaa du det!
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
