Job 41
1 Kan du trække Krokodillen op med Krog og binde dens Tunge med Snøre?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Kan du mon stikke et Siv i dens Snude, bore en Krog igennem dens Kæber?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Mon den vil trygle dig længe og give dig gode Ord?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Mon den vil indgaa en Pagt med dig, saa du faar den til Træl for evigt?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Han du mon lege med den som en Fugl og tøjre den for dine Pigebørn?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Falbyder Fiskerlauget den og stykker den ud mellem Sælgerne?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Mon du kan spække dens Hud med Kroge og med Harpuner dens Hoved?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Læg dog engang din Haand paa den! Du vil huske den Kamp og gør det ej mer.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Det Haab vilde blive til Skamme, alene ved Synet laa du der.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Ingen drister sig til at tirre den, hvem holder Stand imod den?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Hvem møder den og slipper fra det hvem under hele Himlen?
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Jeg tier ej om dens Lemmer, hvor stærk den er, hvor smukt den er skabt.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Hvem har trukket dens Klædning af, trængt ind i dens dobbelte Panser?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Hvem har aabnet dens Ansigts Døre? Rundt om dens Tænder er Rædsel.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Dens Ryg er Reder af Skjolde, dens Bryst er et Segl af Sten;
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 de sidder tæt ved hverandre, Luft kommer ikke ind derimellem;
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 de hænger fast ved hverandre, uadskilleligt griber de ind i hverandre.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Dens Nysen fremkalder straalende Lys, som Morgenrødens Øjenlaag er dens Øjne.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Ud af dens Gab farer Fakler, Ildgnister spruder der frem.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Em staar ud af dens Næsebor som af en ophedet, kogende Kedel.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Dens Aande tænder som glødende Kul, Luer staar ud af dens Gab.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Styrken bor paa dens Hals, og Angsten hopper foran den.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Tæt sidder Kødets Knuder, som støbt til Kroppen; de rokkes ikke;
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 fast som Sten er dens Hjerte støbt, fast som den nederste Møllesten.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Naar den rejser sig, gyser Helte, fra Sans og Samling gaar de af Skræk.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Angriberens Sværd holder ikke Stand, ej Kastevaaben, Spyd eller Pil.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Jern regner den kun for Halm og Kobber for trøsket Træ;
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Buens Søn slaar den ikke paa Flugt, Slyngens Sten bliver Straa for den,
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Stridskøllen regnes for Rør, den ler ad det svirrende Spyd.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Paa Bugen er der skarpe Rande, dens Spor i Dyndet er som Tærskeslædens;
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Dybet faar den i Kog som en Gryde, en Salvekedel gør den af Floden;
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 bag den er der en lysende Sti, Dybet synes som Sølverhaar.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Dens Lige findes ikke paa Jord, den er skabt til ikke at frygte.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Alt, hvad højt er, ræddes for den, den er Konge over alle stolte Dyr.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
