Job 38
1 Saa svarede HERREN Job ud fra Stormvejret og sagde:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Hvem fordunkler mit Raad med Ord, som er uden Mening?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Omgjord som en Mand dine Lænder, jeg vil spørge, og du skal lære mig!
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Hvor var du, da jeg grundede Jorden? Sig frem, om du har nogen Indsigt!
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Hvem bestemte dens Maal — du kender det jo — hvem spændte Maalesnor ud derover?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Hvorpaa blev dens Støtter sænket, hvem lagde dens Hjørnesten,
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 mens Morgenstjernerne jubled til Hobe, og alle Gudssønner raabte af Glæde?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Hvem stængte for Havet med Porte, dengang det brusende udgik af Moders Skød,
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 dengang jeg gav det Skyen til Klædning og Taagemulm til Svøb,
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 dengang jeg brød det en Grænse og indsatte Portslaa og Døre
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 og sagde: »Hertil og ikke længer! Her standse dine stolte Vover!«
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Har du nogen Sinde kaldt Morgenen frem, ladet Morgenrøden vide sit Sted,
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 saa den greb om Jordens Flige og gudløse rystedes bort,
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 saa den dannedes til som Ler under Segl, fik Farve, som var den en Klædning?
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 De gudløses Lys toges fra dem, den løftede Arm blev knust.
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Har du mon været ved Havets Kilder, har du mon vandret paa Dybets Bund?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Mon Dødens Porte har vist sig for dig, skued du Mulmets Porte?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Saa du ud over Jordens Vidder? Sig frem, om du ved, hvor stor den er!
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Hvor er Vejen til Lysets Bolig, og hvor har Mørket mon hjemme,
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 saa du kunde hente det til dets Rige og bringe det hen paa Vej til dets Bolig?
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Du ved det, du blev jo født dengang, dine Dages Tal er jo stort!
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Har du været, hvor Sneen gemmes, og skuet, hvor Hagelen vogtes,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 den, jeg gemmer til Trængselens Tid, til Kampens og Krigens Dag?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Hvor er Vejen did, hvor Lyset deler sig, hvor Østenvinden spreder sig ud over Jorden?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Hvem aabnede Regnen en Rende og Tordenens Lyn en Vej
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 for at væde folketomt Land, Ørkenen, hvor ingen bor,
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 for at kvæge Øde og Ødemark og fremkalde Urter i Ørkenen?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Har Regnen mon en Fader, hvem avlede Duggens Draaber?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Af hvilket Skød kom Isen vel frem, hvem fødte mon Himlens Rim?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 Vandet størkner som Sten, Dybets Flade trækker sig sammen.
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Knytter du Syvstjernens Baand, kan du løse Orions Lænker?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Lader du Aftenstjernen gaa op i Tide, leder du Bjørnen med Unger?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Kender du Himmelens Love, fastsætter du dens Magt over Jorden?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Kan du løfte Røsten til Sky, saa Vandskyl adlyder dig?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Sender du Lynene ud, saa de gaar, og svarer de dig: »Her er vi!«
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Hvem lagde Visdom i sorte Skyer, hvem gav Luftsynet Kløgt?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Hvem er saa viis, at han tæller Skyerne, hvem hælder Himmelens Vandsække om,
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 naar Jorden ligger i Ælte, og Leret klumper sig sammen?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Jager du Rov til Løvinden, stiller du Ungløvers Hunger,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 naar de dukker sig i deres Huler; ligger paa Lur i Krat?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Hvem skaffer Ravnen Æde, naar Ungerne skriger til Gud og flakker om uden Føde?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
