Job 37
1 Ja, derover skælver mit Hjerte, bævende skifter det Sted!
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Lyt dog til hans bragende Røst, til Drønet, der gaar fra hans Mund!
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Han slipper det løs under hele Himlen, sit Lys til Jordens Ender;
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 efter det brøler hans Røst, med Højhed brager hans Torden; han sparer ikke paa Lyn, imedens hans Stemme høres.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Underfuldt lyder Guds Tordenrøst, han øver Vælde, vi fatter det ej.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Thi han siger til Sneen: »Fald ned paa Jorden!« til Byger og Regnskyl: »Bliv stærke!«
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 For alle Mennesker sætter han Segl, at de dødelige alle maa kende hans Gerning.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 De vilde Dyr søger Ly og holder sig i deres Huler:
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Fra Kammeret kommer der Storm, fra Nordens Stjerner Kulde.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Ved Guds Aande bliver der Is, Vandfladen lægges i Fængsel.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Saa fylder han Skyen med Væde, Skylaget spreder hans Lys;
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 det farer hid og did og bugter sig efter hans Tanke og udfører alt, hvad han byder, paa hele den vide Jord,
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 hvad enten han slynger det ud som Svøbe, eller han sender det for at velsigne.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Job du maa lytte hertil, træd frem og mærk dig Guds Underværker!
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Fatter du, hvorledes Gud kan magte dem og lade Lys straale frem fra sin Sky?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Fatter du Skyernes Svæven, den Alvises Underværker?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Du, hvis Klæder ophedes, naar Jorden døser ved Søndenvind?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Hvælver du Himlen sammen med ham, fast som det støbte Spejl?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Lær mig, hvad vi skal sige ham! Intet kan vi faa frem for Mørke.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Meldes det ham, at jeg taler? Siger en Mand, at han er fra Samling?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Og nu: Man ser ej Lyset, skygget af mørke Skyer, men et Vejr farer hen og renser Himlen,
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 fra Norden kommer en Lysning. Over Gud er der frygtelig Højhed,
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 og den Almægtige finder vi ikke. Almægtig og rig paa Retfærd bøjer han ikke Retten;
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 derfor frygter Mennesker ham, men af selv kloge ænser han ingen.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
