Job 32
1 Da nu hine tre Mænd ikke mere svarede Job, fordi han var retfærdig i sine egne Øjne,
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 blussede Vreden op i Buziten Elihu, Barak'els Søn, af Rams Slægt. Paa Job vrededes han, fordi han gjorde sig retfærdigere end Gud,
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 og paa hans tre Venner, fordi de ikke fandt noget Svar og dog dømte Job skyldig.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Elihu havde ventet, saa længe de talte med Job, fordi de var ældre end han;
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 men da han saa, at de tre Mænd intet havde at svare, blussede hans Vrede op;
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 og Buziten Elihu, Barak'els Søn, tog til Orde og sagde: Ung af Dage er jeg, og I er gamle Mænd, derfor holdt jeg mig tilbage, angst for at meddele eder min Viden;
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 jeg tænkte: »Lad Alderen tale og Aarenes Mængde kundgøre Visdom!«
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Dog Aanden, den er i Mennesket, og den Almægtiges Aande giver dem Indsigt;
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 de gamle er ikke altid de kloge, Oldinge ved ej altid, hvad Ret er;
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 derfor siger jeg: Hør mig, lad ogsaa mig komme frem med min Viden!
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Jeg biede paa, at I skulde tale, lyttede efter forstandige Ord, at I skulde finde de rette Ord;
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 jeg agtede nøje paa eder; men ingen af eder gendrev Job og gav Svar paa hans Ord.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Sig nu ikke: »Vi stødte paa Visdom, Gud maa fælde ham, ikke et Menneske!«
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Mod mig har han ikke rettet sin Tale, og med eders Ord vil jeg ikke svare ham.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 De blev bange, svarer ej mer, for dem slap Ordene op.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Skal jeg tøve, fordi de tier og staar der uden at svare et Ord?
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Ogsaa jeg vil svare min Del, ogsaa jeg vil frem med min Viden!
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Thi jeg er fuld af Ord, Aanden i mit Bryst trænger paa;
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 som tilbundet Vin er mit Bryst, som nyfyldte Vinsække nær ved at sprænges;
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 tale vil jeg for at faa Luft, aabne mine Læber og svare.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Forskel gør jeg ikke og smigrer ikke for nogen;
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 thi at smigre bruger jeg ikke, snart rev min Skaber mig ellers bort!
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
