Job 30
1 Nu derimod ler de ad mig, Folk, der er yngre end jeg, hvis Fædre jeg fandt for ringe at sætte iblandt mine Hyrdehunde.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Og hvad skulde jeg med deres Hænders Kraft? Deres Ungdomskraft har de mistet,
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 tørrede hen af Trang og Sult. De afgnaver Ørk og Ødemark
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 og plukker Melde ved Krattet, Gyvelrødder er deres Brød.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Fra Samfundet drives de bort, som ad Tyve raabes der efter dem.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 De bor i Kløfter, fulde af Rædsler, i Jordens og Klippernes Huler.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 De brøler imellem Buske, i Tornekrat kommer de sammen,
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 en dum og navnløs Æt, de joges med Hug af Lande.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Men nu er jeg Haansang for dem, jeg er dem et Samtaleemne;
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 de afskyr mig, holder sig fra mig, nægter sig ikke af spytte ad mig.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Thi han løste min Buestreng, ydmyged mig, og foran mig kasted de Tøjlerne af.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Til højre rejser sig Ynglen, Fødderne slaar de fra mig, bygger sig Ulykkesveje imod mig;
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 min Sti har de opbrudt, de hjælper med til mit Fald, og ingen hindrer dem i det;
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 de kommer som gennem et gabende Murbrud, vælter sig frem under Ruiner,
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Rædsler har vendt sig imod mig; min Værdighed joges bort som af Storm, min Lykke svandt som en Sky.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Min Sjæl opløser sig i mig; Elendigheds Dage har ramt mig:
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Natten borer i mine Knogler, aldrig blunder de nagende Smerter.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Med vældig Kraft vanskabes mit Kød, det hænger om mig, som var det min Kjortel.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Han kasted mig ud i Dynd, jeg er blevet som Støv og Aske.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Jeg skriger til dig, du svarer mig ikke, du staar der og ænser mig ikke;
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 grum er du blevet imod mig, forfølger mig med din vældige Haand.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Du løfter og vejrer mig hen i Stormen, og dens Brusen gennemryster mig;
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 thi jeg ved, du fører mig hjem til Døden, til det Hus, hvor alt levende samles.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Dog, mon den druknende ej rækker Haanden ud og raaber om Hjælp, naar han gaar under?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Mon ikke jeg græder over den, som havde det haardt, sørgede ikke min Sjæl for den fattiges Skyld?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Jeg biede paa Lykke, men Ulykke kom, jeg haabed paa Lys, men Mørke kom;
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 ustandseligt koger det i mig, Elendigheds Dage traf mig;
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 trøstesløs gaar jeg i Sorg, i Forsamlingen rejser jeg mig og raaber;
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Sjakalernes Broder blev jeg, Strudsenes Fælle.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Min Hud er sort, falder af, mine Knogler brænder af Hede;
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 min Citer er blevet til Sorg, min Fløjte til hulkende Graad!
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
