Job 28
1 Sølvet har jo sit Leje, som renses, sit Sted,
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Jern hentes op af Jorden, og Sten smeltes om til Kobber.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Paa Mørket gør man en Ende og ransager indtil de dybeste Kroge Mørkets og Mulmets Sten;
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 man bryder en Skakt under Foden, og glemte, foruden Fodfæste, hænger de svævende fjernt fra Mennesker.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Af Jorden fremvokser Brød, imedens dens Indre omvæltes som af Ild;
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 i Stenen der sidder Safiren, og der er Guldstøv i den.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Stien derhen er Rovfuglen ukendt, Falkens Øje udspejder den ikke;
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 den trædes ikke af stolte Vilddyr, Løven skrider ej frem ad den.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Paa Flinten lægger man Haand og omvælter Bjerge fra Roden;
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 i Klipperne hugger man Gange, alskens Klenodier skuer Øjet;
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 man tilstopper Strømmenes Kilder og bringer det skjulte for Lyset.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Men Visdommen — hvor mon den findes, og hvor er Indsigtens Sted?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Mennesket kender ikke dens Vej, den findes ej i de levendes Land;
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Dybet siger: »I mig er den ikke!« Havet: »Ej heller hos mig!«
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Man faar den ej for det fineste Guld, for Sølv kan den ikke købes,
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 den opvejes ikke med Ofirguld, med kostelig Sjoham eller Safir;
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Guld og Glar kan ej maale sig med den, den faas ej i Bytte for gyldne Kar,
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Krystal og Koraller ikke at nævne. At eje Visdom er mere end Perler,
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Ætiopiens Topas kan ej maale sig med den, den opvejes ej med det rene Guld.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Men Visdommen — hvor mon den kommer fra, og hvor er Indsigtens Sted?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Den er dulgt for alt levendes Øje og skjult for Himmelens Fugle;
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Afgrund og Død maa sige: »Vi hørte kun tale derom.«
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Gud er kendt med dens Vej, han ved, hvor den har sit Sted;
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 thi han skuer til Jordens Ender, alt under Himmelen ser han.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Dengang han fastsatte Vindens Vægt og maalte Vandet med Maal,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 da han satte en Lov for Regnen, afmærked Tordenskyen dens Vej,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 da skued og mønstred han den, han stilled den op og ransaged den.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Men til Mennesket sagde han: »Se, HERRENS Frygt, det er Visdom, at sky det onde er Indsigt.«
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
