Job 13
1 Se, mit Øje har skuet alt dette, mit Øre har hørt og mærket sig det;
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 hvad I ved, ved ogsaa jeg, jeg falder ikke igennem for jer.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Men til den Almægtige vil jeg tale, med Gud er jeg sindet at gaa i Rette,
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 mens I smører paa med Løgn; usle Læger er I til Hobe.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Om I dog vilde tie stille, saa kunde I regnes for vise!
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hør dog mit Klagemaal, mærk mine Læbers Anklage!
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Forsvarer I Gud med Uret, forsvarer I ham med Svig?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Vil I tage Parti for ham, vil I træde i Skranken for Gud?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Gaar det godt, naar han ransager eder, kan I narre ham, som man narrer et Menneske?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Revse jer vil han alvorligt, om I lader som intet og dog er partiske.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Vil ikke hans Højhed skræmme jer og hans Rædsel falde paa eder?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Eders Tankesprog bliver til Askesprog, som Skjolde af Ler eders Skjolde.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Ti stille, at jeg kan tale, saa overgaa mig, hvad der vil!
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Jeg vil bære mit Kød i Tænderne og tage mit Liv i min Haand;
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 se, han slaar mig ihjel, jeg har intet Haab, dog lægger jeg for ham min Færd.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Det er i sig selv en Sejr for mig, thi en vanhellig vover sig ikke til ham!
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hør nu ret paa mit Ord, lad mig tale for eders Ører!
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Se, til Rettergang er jeg rede, jeg ved, at Retten er min!
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Hvem kan vel trætte med mig? Da skulde jeg tie og opgive Aanden!
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Kun for to Ting skaane du mig, saa kryber jeg ikke i Skjul for dig:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Din Haand maa du tage fra mig, din Rædsel skræmme mig ikke!
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Saa stævn mig, og jeg skal svare, eller jeg vil tale, og du skal svare!
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Hvor stor er min Skyld og Synd? Lad mig vide min Brøde og Synd!
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Hvi skjuler du dog dit Aasyn og regner mig for din Fjende?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Vil du skræmme et henvejret Blad, forfølge et vissent Straa,
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 at du skriver mig saa bitter en Dom og lader mig arve min Ungdoms Skyld,
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 lægger mine Fødder i Blokken, vogter paa alle mine Veje, indkredser mine Fødders Trin!
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Og saa er han dog som smuldrende Trøske, som Klæder, der ædes op af Møl,
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
