Esajas 34

1 Kom hid, I Folk, og hør, laan Øre, I Folkefærd! Jorden og dens Fylde høre, Jorderig og al dets Grøde!

Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

2 Thi HERREN er vred paa alle Folkene, harmfuld paa al deres Hær; han slaar dem med Band og giver dem hen til at slagtes;

Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е на изтребление, Предал ги е на клане.

3 henslængt ligger de dræbte, Stank stiger op fra Ligene, Bjergene flyder af Blodet;

Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4 al Himlens Hær opløses; som en Bog rulles Himlen sammen, og al dens Hær visner hen som Vinstokkens visnende Blad, som Figentræets visnende Frugt.

И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал лист от смоковница.

5 Thi paa Himlen kredser HERRENS Sværd, og se, det slaar ned paa Edom, det Folk, han har bandlyst til Dom.

Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще сляза за съдба върху Едом, Да! Върху людете, които Аз обрекох на изтребление

6 HERRENS Sværd er fuldt af Blod, det drypper af Fedt, af Faars og Bukkes Blod, af Fedt fra Vædres Nyrer. Thi HERREN slagter Offer i Bozra, har vældig Slagtning i Edom;

Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едомската земя.

7 Urokser styrter med dem, Ungkvæg sammen med Tyre. Landet svælger i Blod, Jorden drypper af Fedt.

Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8 Thi en Hævndag har HERREN til Rede, Zions Værge et Gengældsaar.

Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9 Dets Bække forvandles til Tjære, dets Jord til Svovl, og Landet bliver til Tjære, der brænder ved Nat og ved Dag,

Потоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола

10 det slukkes aldrig; evigt stiger Røgen op, det er øde fra Slægt til Slægt, ingen skal færdes der.

Няма да угасне ни нощем ни денем; Димът и ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11 Pelikan og Rørdrum arver det, Ugle og Ravn skal bo der. HERREN spænder Tomheds Snor og Ødelæggelses Blylod derover.

Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И Господ ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

12 Der skal Bukketrolde bo, dets ypperste bliver til intet, til Kongevalg kaldes ej der, det er ude med alle dets Fyrster.

Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13 Dets Paladser gror til i Torn, dets Borge i Tidsel og Nælde, et Tilholdssted for Hyæner og Enemærke for Strudse.

Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14 Der mødes Sjakal med Vildkat, og Bukketrolde holder Stævne; kun der skal Natteheksen raste og lægge sig der til Ro;

Дивите котки ще се срещат там с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15 der bygger Pilslangen Rede, lægger Æg og samler dem og ruger. Kun der skal Gribbene flokkes, ej savner den ene den anden.

Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира малките си под сянката си; Да! там ще се събират лешоядите, Всеки с другарката си.

16 Se efter i HERRENS Bog og læs: Ej fattes en eneste af dem, ej savner den ene den anden. Thi HERRENS Mund, den bød, hans Aand har samlet dem sammen;

Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17 han kastede Loddet for dem, hans Haand udskifted dem Land med Snoren; de tager det evigt i Eje, bor der fra Slægt til Slægt.

Той хвърли жребие за тях, И неговата ръка им раздели с мерна връв оная земя; ти ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.