< Esajas 23 >
1 Et Udsagn om Tyrus. Jamrer, I Tarsisskibe, eders Fæstning er i Grus! De faar det at vide paa Vejen fra Kyperns Land.
Наложено за Тир пророчество: Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма за вас къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).
2 Det er ude med Kystlandets Folk, med Zidons Købmænd, hvis Sendebud for over Havet,
Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили
3 de mange Vande, hvis Indkomst var Sjihors Sæd, hvis Vinding Alverdens Varer.
Доходът му, идещ през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.
4 Skam faa du, Zidon, thi Havet siger: »Jeg har ikke haft Veer, jeg fødte ikke, ej har jeg fostret Ynglinge, opfødt Jomfruer!«
Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, нито девици отглеждам.
5 Naar Rygtet naar Ægypten, skælver de ved Rygtet om Tyrus.
Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир
6 Drag over til Tarsis og jamrer, I Kystlandets Folk!
Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.
7 Er det eders jublende By fra Urtids Dage, hvis Fødder førte den viden om som Gæst?
Това ли е вашият весел град, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.
8 Hvo satte sig dette for mod det kronede Tyrus, hvis Købmænd var Fyrster, hvis Kræmmere Jordens Adel?
Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?
9 Det gjorde Hærskarers HERRE for at vanære Hovmod, skænde al Stolthed, al Jordens Adel.
Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.
10 Græd, I Tarsisskibe, Havn er der ikke mer!
Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение за тебе.
11 Han udrakte Haanden mod Havet, rystede Riger, HERREN samled Folk for at jævne Kana'ans Fæstninger.
Господ простря ръката Си над морето. Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.
12 Han sagde: »Aldrig mer skal du juble, du voldtagne Jomfru, Zidons Datter! Staa op, drag over til Kypern, selv der skal du ej finde Hvile!«
Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо: Стани да замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,
13 Se til Kyprioternes Land! Søfarere grunded det Folk; de rejste dets Vagttaarne, Byer og Borge. Han gjorde det til en Ruinhob.
Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той ги обърна на развалини.
14 Jamrer, I Tarsisskibe, eders Fæstning er i Grus!
Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.
15 Paa hin Dag skal Tyrus gaa ad Glemme i halvfjerdsindstyve Aar, som i een Konges Dage. Men efter halvfjerdsindstyve Aars Forløb skal det gaa med Tyrus som med Skøgen i Visen:
В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се казва:
16 »Tag din Citer, gaa rundt i Byen, du glemte Skøge, leg smukt paa Strenge, syng, hvad du kan, saa du kommes i Hu!«
Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.
17 Efter halvfjerdsindstyve Aars Forløb vil HERREN se til Tyrus; det skal atter modtage Skøgeløn og bole med Alverdens Riger paa den vide Jord.
И след седемдесет години Господ ще посети дъщерята на Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.
18 Men dets Vinding og Skøgeløn skal helliges HERREN; den skal ikke gemmes hen eller lægges op; dem, der bor for HERRENS Aasyn, skal dets Vinding tjene til Føde, Mættelse og prægtige Klæder.
Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.