Ezekiel 2

1 Han sagde til mig: »Menneskesøn staa op paa dine Fødder saa jeg kan tale med dig!«

И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

2 Og som han talede til mig, kom Aanden i mig og rejste mig paa mine Fødder, og jeg hørte ham tale til mig.

И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

3 Han sagde: »Menneskesøn! Jeg sender dig til Israeliterne, de genstridige, der har sat sig op imod mig; de og deres Fædre har forbrudt sig imod mig til den Dag i Dag.

И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до тоя днешен ден.

4 Og Sønnerne har stive Ansigter og haarde Hjerter; jeg sender dig til dem, og du skal sige: Saa siger den Herre HERREN!

Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

5 Hvad enten de hører eller ej — thi de er en genstridig Slægt — skal de kende, at en Profet er kommet iblandt dem.

послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

6 Men du, Menneskesøn frygt ikke for dem og vær ikke ræd for deres Ord, naar du færdes mellem Nælder og Tidsler og bor blandt Skorpioner; frygt ikke for deres Ord og vær ikke ræd for deres Ansigter, thi de er en genstridig Slægt.

И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

7 Du skal tale mine Ord til dem, hvad enten de hører eller ej, thi de er en genstridig Slægt.

И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

8 Og du, Menneskesøn, hør, hvad jeg taler til dig! Vær ikke genstridig som den genstridige Slægt, men luk din Mund op og slug, hvad jeg her giver dig!«

Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

9 Og jeg skuede, og se, en Haand var udrakt imod mig, og i den laa en Bogrulle;

И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга.

10 og han rullede den op for mig, og der var skrevet paa den baade for og bag; og hvad der stod skrevet, var Klage, Suk og Ve.

И той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.