< Prædikeren 10 >
1 Døde Fluer gør Salveblanderens Olie stinkende, lidt Daarskab ødelægger Visdommens Værd.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Den vise har sin Forstand til højre, Taaben har sin til venstre,
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Hvor Daaren end færdes, svigter hans Forstand, og han røber for alle, at han er en Daare.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Naar en Herskers Vrede rejser sig mod dig, forlad ikke derfor din Plads; thi Sagtmodighed hindrer store Synder.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Der er et Onde, jeg saa under Solen; det ser ud som et Misgreb af ham, som har Magten:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Daarskab sættes i Højsædet, nederst sidder de rige.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Trælle saa jeg højt til Hest og Høvdinger til Fods som Trælle.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Den, som graver en Grav, falder selv deri; den, som nedbryder en Mur, ham bider en Slange;
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 den, som bryder Sten, kan saare sig paa dem; den, som kløver Træ, er i Fare.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Naar Øksen er sløv og dens Æg ej hvæsses, maa Kraft lægges i; men den dygtiges Fortrin er Visdom.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Bider en Slange, før den besværges, har Besværgeren ingen Gavn af sin Kunst.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Ord fra Vismands Mund vinder Yndest, en Daares Læber bringer ham Vaade;
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 hans Tale begynder med Daarskab og ender med den værste Galskab.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Taaben bruger mange Ord. Ej ved Mennesket, hvad der skal ske; hvad der efter hans Død skal ske, hvo siger ham det?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Daarens Flid gør ham træt, thi end ikke til Bys ved han Vej.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Ve dig, du Land, hvis Konge er en Dreng og hvis Fyrster holder Gilde ved Gry.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Held dig; du Land, hvis Konge er ædelbaaren, hvis Fyrster holder Gilde til sømmelig Tid som Mænd og ikke som Drankere.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 Ved Ladhed synker Bjælkelaget; naar Hænderne slappes, drypper det i Huset.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Til Morskab holder man Gæstebud, og Vin gør de levende glade; men Penge skaffer alt til Veje.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 End ikke i din Tanke maa du bande en Konge, end ikke i dit Sovekammer en, som er rig; thi Himlens Fugle kan udsprede Ordet, de vingede røbe, hvad du siger.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.