Første Krønikebog 16

1 De førte saa Guds Pagts Ark ind og stillede den midt i det Telt, David havde rejst den; og de ofrede Brændofre og Takofre for Guds Aasyn.

Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

2 Og da David var færdig med Brændofrene og Takofrene, velsignede han Folket i HERRENS Navn

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

3 og uddelte til hver enkelt Israelit, baade Mand og Kvinde, en Brødskive, et Stykke Kød og en Rosinkage.

И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

4 Foran HERRENS Ark stillede han nogle af Leviterne til at gøre Tjeneste og til at takke, love og prise HERREN, Israels Gud;

И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:

5 Asaf var Leder, og næst efter ham kom Zekarja, saa Uzziel, Sjemiramot, Jehiel, Mattitja, Eliab, Benaja, Obed-Edom og Je'iel med Harper og Citre, medens Asaf lod Cymblerne klinge,

първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

6 og Præsterne Benaja og Jahaziel stadig blæste i Trompeterne foran Guds Pagts Ark.

а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

7 Den Dag, ved den Lejlighed, overdrog David for første Gang Asaf og hans Brødre at lovsynge HERREN.

Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:

8 Pris HERREN, paakald hans Navn, gør hans Gerninger kendte blandt Folkeslag!

Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.

9 Syng og spil til hans Pris, tal om alle hans Undere,

Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10 ros jer af hans hellige Navn, eders Hjerte glæde sig, I, som søger HERREN,

Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 spørg efter HERREN og hans Magt, søg bestandig hans Aasyn;

Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 kom i Hu de Undere, han øved, hans Tegn og hans Munds Domme,

Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.

13 I, hans Tjener, Israels Sæd, hans udvalgte, Jakobs Sønner!

Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Han, HERREN, er vor Gud, hans Domme naar ud over Jorden;

Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 han ihukommer for evigt sin Pagt, i tusind Slægter sit Tilsagn,

Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16 Pagten, han slutted med Abraham, Eden, han tilsvor Isak:

Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17 han holdt dem i Hævd som Ret for Jakob, en evig Pagt for Israel,

Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 idet han sagde: »Dig giver jeg Kana'ans Land som eders Arvelod.«

Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Da de kun var en liden Hob, kun faa og fremmede der,

Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 og vandred fra Folk til Folk, fra et Rige til et andet,

И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.

21 tillod han ingen at volde dem Men, men tugted for deres Skyld Konger:

Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22 »Rør ikke mine Salvede, gør ikke mine Profeter ondt!«

Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Syng for HERREN, al Jorden, fortæl om hans Frelse Dag efter Dag;

Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.

24 kundgør hans Ære blandt Folkene, hans Undere blandt alle Folkeslag!

Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Thi stor og højlovet er HERREN, forfærdelig over alle Guder;

Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 thi alle Folkeslagenes Guder er Afguder, HERREN er Himlens Skaber.

Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 For hans Aasyn er Højhed og Hæder, Pris og Fryd i hans Helligdom.

Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Giv HERREN, I Folkeslags Slægter, giv HERREN Ære og Pris,

Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 giv HERREN hans Navns Ære, bring Gaver og kom for hans Aasyn, tilbed HERREN i helligt Skrud,

Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30 bæv for hans Aasyn, al Jorden! Han grundfæsted Jorden, den rokkes ikke.

Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Himlen glæde sig Jorden juble, det lyde blandt Folkene: »HERREN har vist, han er Konge!«

Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Havet med dets Fylde bruse, Marken juble og alt, hvad den bærer.

Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33 Da fryder sig Skovens Træer for HERRENS Aasyn, thi han kommer, han kommer at dømme Jorden.

Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,

34 Lov HERREN, thi han er god, og hans Miskundhed varer evindelig!

Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 Og sig: »Frels os, vor Frelses Gud, saml os og fri os fra Folkene, at vi maa love dit hellige Navn; med Stolthed synge din Pris!«

И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Lovet være HERREN, Israels Gud, fra Evighed og til Evighed! Da sagde hele Folket: »Amen!« og: »Lov HERREN!«

Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Saa lod han Asaf og hans Brødre blive der foran HERRENS Pagts Ark for altid at gøre Tjeneste foran Arken efter hver Dags Behov;

Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 og Obed-Edom, Jedituns Søn, og Hosa med deres Brødre, i alt otte og tresindstyve, lod han blive som Dørvogtere.

остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

39 Men Præsten Zadok og hans Brødre Præsterne lod han blive foran HERRENS Bolig paa Offerhøjen i Gibeon

и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 for daglig, baade Aften og Morgen, at ofre HERREN Brændofre paa Brændofferalteret ganske som det er foreskrevet i den Lov, HERREN havde paalagt Israel;

за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 og sammen med dem Heman og Jedutun og de øvrige før nævnte udvalgte Mænd til at love HERREN med Ordene »thi hans Miskundhed varer evindelig!«

и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;

42 Og de havde hos sig Trompeter og Cymbler til dem, der spillede, og Instrumenter til Guds Sange; men Jedutuns Sønner var Dørvogtere.

и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 Derpaa gik alt Folket hver til sit, og David vendte hjem for at velsigne sit Hus.

И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си