Højsangen 2
1 Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lillie.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Som en Lillie iblandt Tornene, saa er min Veninde iblandt Døtrene.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Ligesom et Æbletræ iblandt Skovens Træer, saa er min elskede iblandt Sønnerne; jeg begærer at sidde under hans Skygge, og hans Frugt er sød for min Gane.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Han fører mig til Vinhuset, og Kærlighed er hans Banner over mig.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Styrker mig med Rosinkager, vederkvæger mig med Æbler! thi jeg er syg af Kærlighed.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Hans venstre Haand er under mit Hoved, og hans højre Haand omfavner mig.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Jeg besværger eder, I Jerusalems Døtre! ved Raaerne eller ved Hinderne paa Marken, at I ikke vække eller forstyrre den kære, førend hun har Lyst dertil.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Min elskedes Røst! se, der kommer han, springende over Bjergene, hoppende over Højene.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Min elskede er lig en Raa eller en ung Hjort: se, han staar bag vor Væg, han ser ind igennem Vinduerne, kiger igennem Vinduesgitteret.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Min elskede svarer og siger til mig: Staa op, min Veninde! min skønne! og gak frem.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Thi se, Vinteren er forbi, Regnen er gaaet over og dragen bort.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Blomsterne ere komne til Syne i Landet, Sangens Tid er kommen, og Turtelduens Røst er hørt i vort Land.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 Figentræet har udskudt sine smaa Figen, og Vinstokkene staa i Blomster og dufte; staa du op, min Veninde! min skønne! og gak frem!
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Min Due i Klippens Revner, i Fjeldvæggens Skjul, lad mig se din Skikkelse, lad mig høre din Røst! thi din Røst er sød, og din Skikkelse er yndig.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Griber os Rævene, de smaa Ræve, som fordærve Vingaardene; vore Vingaarde staa i Blomster.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Min elskede er min, og jeg er hans, som vogter Hjorden iblandt Lillierne.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Indtil Dagens Luftning kommer, og Skyggerne fly, vend om, bliv lig, min elskede! med en Raa eller en ung Hjort paa Adskillelsens Bjerge!
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
