Højsangen 1
1 Højsangen, som er af Salomo.
Соломоновата песен на песните.
2 Han kysse mig med Kys af sin Mund; thi din Kærlighed er bedre end Vin.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Dine Salver ere gode at lugte, dit Navn er som en Salve, der udgydes; derfor elske unge Piger dig.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Drag mig! efter dig ville vi løbe; Kongen førte mig ind i sine inderste Kamre; vi ville fryde os og glæde os i dig, vi ville prise din Kærlighed mere end Vin; de oprigtige elske dig.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Jeg er sort, dog yndig, I Jerusalems Døtre! som Kedars Pauluner, som Salomos Telte.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Ser ikke paa mig, at jeg er sort; thi Solen har brændt mig; min Moders Sønner ere blevne vrede paa mig, de have sat mig til Vingaardenes Vogterinde; min Vingaard, som jeg havde, har jeg ikke bevogtet.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 Giv mig til Kende, du, hvem min Sjæl elsker! hvor du vogter, hvor du lader Hjorden ligge om Middagen, at jeg ikke skal være som en Kvinde, der gaar tilhyllet ved dine Medbrødres Hjorde.
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Dersom du ikke ved det, du dejligste iblandt Kvinderne! da gak ud i Faarenes Spor, og vogt dine Kid ved Hyrdernes Boliger!
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Ved Hestene for Faraos Vogn ligner jeg dig, min Veninde!
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Dine Kinder ere yndige under Kæderne og din Hals under Perlesnorene.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Vi ville gøre dig Guldkæder med Sølvprikker.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Saa længe Kongen var i sin Kreds, gav min Nardus sin Lugt.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Min elskede er mig en Myrrakugle, som forbliver imellem mine Bryster.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Min elskede er mig en Koferdrue, i Vingaardene, udi En-Gedi.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Se, du, min Veninde! er dejlig; se, du er dejlig, dine Øjne ere Duer.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Se, du, min elskede! er yndig, ja yndig, ja, vort Leje er grønt.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Vore Huses Bjælker ere Cedre, vort Loft er Cypresser.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
