Salme 90
1 Herre! du har været vor Bolig fra Slægt til Slægt.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Før Bjergene bleve til, og du dannede Jorden og Jorderige, fra Evighed til Evighed er du Gud.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Du vender det med et Menneske, at han bliver knust; og du siger: Kommer igen, I Menneskens Børn!
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Thi tusinde Aar ere for dine Øjne som den Dag i Gaar, naar den er forbigangen; og som en Nattevagt.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Du bortskyller dem, de blive som en Søvn, om Morgenen ere de som Græs, der gaar bort.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Om Morgenen blomstrer det, og det gaar bort, om Aftenen afhugges det og tørres.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Thi vi fortæres i din Vrede, og vi forfærdes i din Harme.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Du har sat vore Misgerninger for dine Øjne, vor skjulte Synd for dit Ansigts Lys.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Thi alle vore Dage ere svundne bort i din Vrede, vi have hentæret vore Aar som en Tanke.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Vore Aars Dage, de ere halvfjerdsindstyve Aar, og er der Styrke, firsindstyve Aar; og deres Stolthed er Møje og Forfængelighed; thi hastelig gaar den forbi, og vi flyve derfra.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Hvo kender din Vredes Magt og din Harme, saaledes som Frygten for dig udkræver?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Lær os saaledes at tælle vore Dage, at vi bekomme Visdom i Hjertet.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Vend om, Herre! hvor længe —? og lad det gøre dig ondt over dine Tjenere.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Mæt os aarle med din Miskundhed, saa ville vi synge med Fryd og være glade i alle vore Dage.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Glæd os efter de Dage, som du har plaget os, efter de Aar, som vi have set Ulykke.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Lad din Gerning aabenbares for dine Tjenere og din Herlighed over deres Børn.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Og Herrens, vor Guds, Livsalighed være over os, og gør du vore Hænders Gerning fast for os, ja, gør vore Hænders Gerning fast!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
