Salme 89
1 En Undervisning; af Ethan, Esrahiteren. Jeg vil synge om Herrens Naadegerninger evindelig, jeg vil kundgøre din Sandhed med min Mund fra Slægt til Slægt.
Поучение на Етана Езраева. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Thi jeg har sagt: Din Naade skal bygges op evindelig, i Himlene skal du grundfæste din Sandhed:
Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 „Jeg har gjort en Pagt med min udvalgte, jeg har tilsvoret David, min Tjener:
Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:
4 Evindelig vil jeg stadfæste din Sæd, og jeg har bygget din Trone fra Slægt til Slægt.‟ (Sela)
Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села)
5 Og Himlene, Herre! skulle prise din underfulde Gerning og din Sandhed i de helliges Menighed.
И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Thi hvem i Skyen kan maale sig med Herren? hvo er Herren lig iblandt Gudernes Børn?
Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7 en Gud saare frygtelig i de helliges hemmelige Raad og forfærdelig over alle, som ere trindt omkring ham!
Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Herre, Gud Zebaoth! hvo er som du stormægtig, o Herre? og din Sandhed er trindt omkring dig.
Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Du hersker over det hovmodige Hav; naar dets Bølger rejse sig, da bringer du dem til at lægge sig.
Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Du knuste Rahab, saa den blev som den ihjelslagne, du bortspredte dine Fjender med din stærke Arm.
Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Dig tilhøre Himlene, dig tilhører ogsaa Jorden, du har grundfæstet Jorderige og, hvad deri er.
Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Du skabte Norden og Sønden, Thabor og Hermon fryde sig i dit Navn.
Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Du har en Arm med Styrke, din Haand er stærk, din højre Haand er ophøjet.
Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Retfærdighed og Dom ere din Trones Befæstning, Miskundhed og Sandhed gaa frem for dit Ansigt.
Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Saligt er det Folk, som kender Frydesangen; Herre! i dit Ansigts Lys vandre de.
Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 I dit Navn skulle de fryde sig den ganske Dag, og i din Retfærdighed ophøjes de.
В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Thi du er deres Styrkes Pris, og i din Velbehagelighed ophøjer du vort Horn.
Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Thi Herren er vort Skjold og den Hellige i Israel vor Konge.
Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.
19 Da talte du til din Hellige i et Syn og sagde: Jeg har beredet Hjælp ved en Kæmpe, jeg har ophøjet en udvalgt ud af Folket.
Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Jeg har fundet David, min Tjener, jeg har salvet ham med min hellige Olie.
Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ved ham skal min Haand holde fast, og min Arm skal styrke ham.
Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Fjenden skal ikke plage ham, og en uretfærdig Mand skal ikke trænge ham.
Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения на нечестие ще го наскърби.
23 Men jeg vil sønderknuse hans Modstandere for hans Ansigt og slaa dem, som hade ham.
Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 Men min Sandhed og min Miskundhed skulle være med ham, i mit Navn skal hans Horn ophøjes.
А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Og jeg vil udstrække hans Haand til Havet og hans højre Haand til Floderne.
Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Han skal paakalde mig og sige: Du er min Fader, min Gud og min Frelses Klippe.
Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 Og jeg vil gøre ham til den førstefødte, til den højeste over Kongerne paa Jorden.
При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.
28 Jeg vil bevare ham min Miskundhed evindelig, og min Pagt skal holdes ham trolig.
Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Og jeg vil lade hans Sæd bestaa evindelig, og hans Trone, saa længe Himmelens Dage vare.
Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Dersom hans Børn forlade min Lov, og de ikke vandre i mine Befalinger,
Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 dersom de vanhellige mine Skikke og ikke holde mine Bud:
Ако престъпят повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми,
32 Da vil jeg hjemsøge deres Overtrædelse med Riset og deres Misgerning med Plager.
Тогава ще накажа
33 Men min Miskundhed vil jeg ikke tage fra ham og ikke svige min Sandhed.
Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Jeg vil ikke vanhellige min Pagt og ikke forandre det, som er gaaet over mine Læber.
Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.
35 Eet har jeg svoret ved min Hellighed, jeg vil ikke lyve for David:
За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 Hans Sæd skal blive evindelig, og hans Trone som Solen for mig;
Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 den skal befæstes som Maanen evindelig; og Vidnet i Skyen er trofast. (Sela)
Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села)
38 Men nu har du forkastet og foragtet ham, du er fortørnet paa din Salvede.
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.
39 Du har tilintetgjort Pagten med din Tjener, du har vanhelliget hans Krone ned i Støvet.
Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.
40 Du har nedrevet alle hans Mure, du har bragt Ødelæggelse over hans Befæstninger.
Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.
41 Alle, som gik forbi paa Vejen, have plyndret ham, han er bleven til Spot for sine Naboer.
Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Du har ophøjet hans Modstanderes højre Haand, du har glædet alle hans Fjender.
Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Ja, du lader hans skarpe Sværd vige tilbage og har ikke ladet ham bestaa i Krigen.
Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Du har ladet hans Glans høre op og kastet hans Trone til Jorden.
Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Du har forkastet hans Ungdoms Dage, du har skjult ham med Haan. (Sela)
Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села)
46 Hvor længe, Herre! vil du skjule dig evindelig? hvor længe skal din Harme brænde som Ild?
До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Kom i Hu, hvad en Levetid er, til hvilken Forfængelighed du har skabt alle Menneskens Børn?
Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Hvo er den Mand, som lever og ikke skal se Døden? som kan fri sin Sjæl fra Dødsrigets Vold? (Sela) (Sheol h7585)
Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села) (Sheol h7585)
49 Herre! hvor ere dine forrige Naadegerninger, som du tilsvor David i din Sandhed?
Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Herre! kom dine Tjeneres Forsmædelse i Hu, som jeg bærer i min Barm, den fra alle de mange Folkefærd,
Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,
51 med hvilken dine Fjender have bespottet, Herre! med hvilken de have bespottet din Salvedes Fodspor.
С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник.
52 Lovet være Herren evindelig! Amen, ja, amen.
Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!
