Salme 73
1 Kun god er Gud imod Israel, imod de rene af Hjertet.
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 Men jeg — nær vare mine Fødder bøjede af Vejen; mine Skridt vare lige ved at glide ud.
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Thi jeg blev nidkær over Daarerne; jeg maatte se, at det gik de ugudelige vel.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Thi der findes intet Baand for dem indtil deres Død, og deres Styrke er vel ved Magt.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 De have ikke Møje som andre Folk, og de blive ikke plagede som andre Mennesker.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Derfor har Hovmod prydet dem som en Kæde, Vold skjuler dem som et Smykke.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Deres Øjne staa ud af Fedme; Hjertets Tanker faa Fremgang.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 De haane og tale i Ondskab om at øve Vold; fra det høje tale de.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 De sætte deres Mund i Himmelen, og deres Tunge farer frem paa Jorden.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Derfor vender deres Folk hid, og Vand i fulde Drag uddrikkes af dem.
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 Og de sige: Hvorledes skulde Gud vide det? og er der Kundskab hos den Højeste?
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Se, disse ere de ugudelige; dog ere de rolige til evig Tid, de forøge deres Gods.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Kun forgæves har jeg renset mit Hjerte og toet mine Hænder i Uskyldighed.
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Og dog blev jeg plaget den ganske Dag, og min Straf var der hver Morgen.
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Dersom jeg havde sagt: Jeg vil føre saadan Tale; se, da havde jeg handlet troløst imod dine Børns Slægt.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 Og jeg tænkte efter for at forstaa det; men det var en Kval i mine Øjne,
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 indtil jeg gik ind i Guds Helligdomme og gav Agt paa deres Endeligt.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Kun paa slibrige Steder sætter du dem; du lader dem falde til at ødelægges.
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Hvorledes ere de i et Øjeblik gaaede til Grunde? de ere omkomne, de have faaet Ende ved Forskrækkelserne.
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 De ere ligesom en Drøm, naar een er opvaagnet; Herre! naar du opvaagner, vil du foragte deres Billede.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Da mit Hjerte var bittert, og det stak mig i mine Nyrer,
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 da var jeg ufornuftig og kunde ikke forstaa noget, jeg var som et Dyr for dig.
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Men jeg vil stedse blive hos dig; du holder ved min højre Haand.
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Du leder mig efter dit Raad, og derefter optager du mig til Ære.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Hvem har jeg i Himlene? og lige med dig har jeg ikke Lyst til noget paa Jorden.
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Forsmægter mit Kød og mit Hjerte, saa er Gud mit Hjertes Klippe og min Del evindelig.
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Thi se, de som holde sig langt borte fra dig, omkomme; du udrydder hver den, som ved Bolen viger af fra dig.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Men det er mig godt, at Gud er mig nær; jeg har sat mit Haab paa den Herre, Herre, at jeg kan fortælle alle dine Gerninger.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
