Salme 69
1 Til Sangmesteren; til „Lillierne”; af David.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Gud frels mig; thi Vandene ere komne indtil Sjælen.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Jeg er sunken i Dybets Dynd, hvor man ej kan fæste Fod; jeg er kommen i Vandenes Dyb, og Strømmen overskyller mig.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Jeg er bleven træt af det, jeg har raabt, min Strube er hæs; mine Øjne ere fortærede, idet jeg venter paa min Gud.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Flere end Haar paa mit Hoved ere de, som hade mig uden Aarsag; mægtige ere de, som søge at udrydde mig, mine Fjender uden Skel; jeg maa gengive det, jeg ikke har røvet.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Gud! du ved min Daarlighed, og min Skyld er ikke dulgt for dig.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Lad ikke dem, som bie efter dig, Herre, Herre Zebaoth! beskæmmes ved mig; lad ikke dem, som søge dig, Israels Gud, blive forhaanede ved mig.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Thi jeg bærer Forhaanelse for din Skyld; Skændsel har skjult mit Ansigt.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Jeg er bleven fremmed for mine Brødre og en Udlænding for min Moders Børn.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Thi Nidkærhed for dit Hus har fortæret mig, og deres Forhaanelser, som dig forhaane, ere faldne paa mig.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Og jeg græd min Sjæl ud under Faste; men det blev mig til Forhaanelser.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Og jeg brugte Sæk til mit Klædebon, og jeg blev dem til et Ordsprog.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 De, som sidde i Porten, snakke om mig, og de, som drikke stærk Drik, synge Viser om mig.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Men jeg henflyr med min Bøn til dig, Herre! i Naadens Tid, o Gud! efter din megen Miskundhed: Bønhør mig for din Frelses Sandheds Skyld!
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Frels mig af Dyndet, at jeg ikke synker; lad mig frelses fra mine Avindsmænd og fra Vandenes Dyb!
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Lad Vandstrømmene ikke overskylle mig, ej heller Dybet sluge mig; lad og I ikke Hulen lukke sin Mund over mig!
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Bønhør mig, Herre! thi din Miskundhed er god; vend dit Ansigt til mig efter din store Barmhjertighed!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Og skjul ikke dit Ansigt for din Tjener; thi jeg er angest, skynd dig, bønhør mig!
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Hold dig nær til min Sjæl, genløs den, udfri mig for mine Fjenders Skyld!
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Du kender min Forhaanelse og min Skam og min Skændsel; alle mine Modstandere ere aabenbare for dig.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Forhaanelse har brudt mit Hjerte, og jeg blev svag; og jeg ventede paa Medynk, men der var ingen, og paa Trøstere; men jeg fandt ikke nogen.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Og de gave mig Galde at æde og Eddike at drikke i min Tørst.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Deres Bord blive foran dem til en Strikke og til en Snare, naar de ere trygge.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Lad deres Øjne formørkes, at de ikke se, og lad deres Lænder altid rave!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Udøs din Harme over dem, og lad din brændende Vrede gribe dem!
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Deres Bolig vorde øde; ingen være, som bor i deres Telte.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Thi de forfølge den, som du har slaget, og de fortælle om deres Pine, som du har saaret.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Læg Skyld til deres Skyld, og lad dem ikke komme til din Retfærdighed!
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 Lad dem udslettes af de levendes Bog, og lad dem ikke opskrives med de retfærdige!
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Dog, jeg er elendig og har Smerte; Gud! lad din Frelse ophøje mig.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 Jeg vil love Guds Navn med Sang, og jeg vil storlig ære ham med Taksigelse.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Og det skal bedre behage Herren end en ung Okse med Horn og Klove.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 De sagtmodige have set det, de skulle glæde sig; I, som søge Gud — og eders Hjerte leve op!
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Thi Herren hører de fattige og foragter ikke sin bundne.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Himmel og Jord skulle love ham, Havet og alt det, som vrimler derudi!
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Thi Gud skal frelse Zion og bygge Judas Stæder, og man skal bo der og eje det. Og hans Tjeneres Sæd skal arve det, og de, som elskede hans Navn, skulle bo derudi.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
