Salme 59
1 Til Sangmesteren; „fordærv ikke‟; af David; „et gyldent Smykke‟; der Saul sendte hen, og de toge Vare paa Huset for at slaa ham ihjel.
За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Min Gud! fri mig fra mine Fjender, sæt mig paa et højt Sted imod dem, som staa op imod mig.
Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Fri mig fra dem, som gøre Uret, og frels mig fra blodgerrige Mænd!
Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Thi se, de lure efter min Sjæl, de stærke holde sammen imod mig, uden min Overtrædelse og uden min Synd, o Herre!
Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Uden min Skyld storme de frem og stille sig op; vaagn op at møde mig og se til!
Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
6 Ja, du, Herre, Gud Zebaoth! Israels Gud, vaagn op at hjemsøge alle Hedningerne! vær ingen naadig af alle de troløse Niddinger! (Sela)
Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 De komme igen imod Aftenen, de tude som Hunde og løbe omkring i Staden.
Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Se, de udgyde Ord af deres Mund, der er Sværd paa deres Læber; thi „hvo hører det?‟
Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 Men du, Herre! du ler ad dem, du spotter alle Hedningerne.
О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Imod hans Styrke vil jeg vogte paa dig, thi Gud er min Befæstning.
Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Gud, som beviser mig Miskundhed, skal komme mig i Møde; Gud skal lade mig se med Lyst paa mine Fjender.
Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Slaa dem ikke ihjel, at mit Folk ikke skal glemme det; lad dem vanke hid og did for din Magt, og lad dem styrte, Herre, vort Skjold.
Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Deres Læbers Ord er Synd i deres Mund; lad dem gribes i deres Hovmod og for den Forbandelse og Løgn, som de udsige.
Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
14 Gør Ende paa dem i din Vrede, gør Ende paa dem, at de ikke ere mere til; og de skulle vide, at Gud er den, som hersker i Jakob indtil Jordens Ender. (Sela)
Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Og de skulle komme igen om Aftenen, tude som Hunde og løbe omkring i Staden.
Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 De skulle vanke hid og did efter Føde og overnatte, uden at de blive mætte.
А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 Men jeg vil synge om din Styrke, jeg vil synge med Fryd om din Miskundhed om Morgenen; thi du var mig en Befæstning og en Tilflugt paa min Nøds Dag. Min Styrke! for dig vil jeg synge, thi Gud er min Befæstning, Gud, som beviser mig Miskundhed.
О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
