Salme 56

1 Til Sangmesteren; til „den stumme Due i det fjerne‟ af David; „et gyldent Smykke‟, der Filisterne havde grebet ham i Gath.

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Gud! vær mig naadig; thi et Menneske søger at opsluge mig, Stridsmanden trænger mig den ganske Dag.

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Mine Fjender søge den ganske Dag at opsluge mig; thi de ere mange, som i Hovmod stride imod mig.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 Paa den Dag, jeg frygter, forlader jeg mig paa dig.

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 I Gud vil jeg prise hans Ord; jeg forlader mig paa Gud, jeg vil ikke frygte; hvad kan Kød gøre mig?

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Den ganske Dag fordreje de mine Ord; alle deres Tanker ere imod mig til det onde.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 De holde sig sammen, de skjule sig, de tage Vare paa mine Fodspor, ligesom de have tragtet efter mit Liv.

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Skulde de undkomme ved deres Uretfærdighed? Gud! nedstød disse Folk i Vrede!

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Du har talt mine Landflygtighedsdage; gem mine Taarer i din Flaske; staa de ikke i din Bog?

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Da skulle mine Fjender vende tilbage paa den Dag, jeg raaber; dette ved jeg, at du er min Gud.

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 I Gud vil jeg prise Ordet; i Herren vil jeg prise Ordet.

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Jeg forlader mig paa Gud, jeg vil ikke frygte; hvad skulde et Menneske gøre mig?

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Gud! Løfter til dig hvile paa mig, med Taksigelse vil jeg betale dig. Thi du friede min Sjæl fra Døden, ja, mine Fødder fra Fald, at jeg skal vandre for Guds Ansigt i de levendes Lys.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?