Salme 22
1 Til Sangmesteren; til „Morgenrødens Hind‟; en Psalme af David.
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Min Gud, min Gud! hvorfor har du forladt mig, du er fjern fra min Frelse, fra mit Klageskrig.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Min Gud! jeg raaber om Dagen, og du svarer ikke; og om Natten, og jeg kan ikke være stille.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Men du er hellig, du, som bor iblandt Israels Lovsange!
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Vore Fædre forlode sig paa dig; de forlode sig paa dig, og du friede dem.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Til dig raabte de og frelstes; de forlode sig paa dig, og bleve ikke beskæmmede.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Men jeg er en Orm og ikke en Mand, Menneskens Spot og Folks Foragt.
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Alle de, som se mig, spotte mig; de vrænge Mund, de ryste med Hovedet:
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 „Vælt det paa Herren, han befri ham; han redde ham, efterdi han har Lyst til ham‟!
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Du er dog den, som drog mig af Moders Liv, du lod mig hvile trygt ved min Moders Bryster.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Paa dig er jeg kastet fra Moders Liv af; du er min Gud fra min Moders Skød.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Vær ikke langt fra mig, thi Angest er nær; thi der er ingen Hjælper.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Mange Øksne have omgivet mig; Basans Tyre have omringet mig.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 De oplode deres Gab imod mig som en Løve, der river og brøler.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Jeg er udøst som Vand, og alle mine Ben adskille sig; mit Hjerte er som Voks, det smelter midt i mit Liv.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Min Kraft er tørret som et Potteskaar, min Tunge hænger ved mine Gummer, og du lægger mig ned i Dødens Støv.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Thi Hunde have omgivet mig; de ondes Hob har omringet mig; de have gennemboret mine Hænder og mine Fødder.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Jeg kan tælle alle mine Ben; de se til, de se paa mig.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 De dele mine Klæder imellem sig og kaste Lod om mit Klædebon.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Men du, Herre, vær ikke langt borte! min Styrke, skynd dig at hjælpe mig!
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Red min Sjæl fra Sværdet, min eneste fra Hundes Vold!
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Frels mig fra Løvens Gab og fra Enhjørningens Horn! Du har bønhørt mig.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Jeg vil forkynde dit Navn for mine Brødre, midt i Forsamlingen vil jeg love dig.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 I, som frygte Herren, lover ham! al Jakobs Sæd, ærer ham! og bæver for ham, al Israels Sæd!
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Thi han har ikke foragtet og ej havt Vederstyggelighed for den elendiges Elendighed og ikke skjult sit Ansigt for ham; men der han raabte til ham, hørte han det.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Fra dig begynder min Lovsang i en stor Forsamling; jeg vil betale mine Løfter i Paasyn af dem, som frygte ham.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 De sagtmodige skulle æde og mættes, Herren skal prises af dem, som søge ham; eders Hjerter leve altid!
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Alle Verdens Ender skulle komme det i Hu og omvende sig til Herren; og alle Hedningernes Slægter skulle tilbede for dit Ansigt.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Thi Riget hører Herren til, og han hersker over Hedningerne.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Alle mægtige paa Jorden skulle æde og tilbede; for ham skulle alle de bøje sig, som sank i Muld, og den, som ikke kunde holde sin Sjæl i Live.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Efterkommerne skulle tjene ham; der skal fortælles om Herren til Efterslægten. De skulle komme og forkynde hans Retfærdighed for det Folk, som bliver født; thi han har gjort det.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
