Salme 19

1 Til Sangmesteren; en Psalme af David.

За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

2 Himlene fortælle Guds Ære, og den udstrakte Befæstning forkynder hans Hænders Gerning.

Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

3 En Dag udgyder sin Tale til den anden, og en Nat kundgør den anden Vidskab.

Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им,

4 Der er ingen Tale og ej Ord, med hvilke deres Røst ej er hørt.

Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатъра за слънцето,

5 Deres Maalesnor er udgangen over al Jorden og deres Ord til Jorderiges Ende, han satte et Telt for Solen paa dem.

Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

6 Og den gaar ud som en Brudgom af sit Brudekammer; den glæder sig som en Helt ved at løbe sin Bane.

То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия ме край; От топлината му нищо не се укрива.

7 Dens Udgang er fra Himmelens ene Ende, og dens Omgang indtil dens anden Ende, og intet er dækket for dens Hede.

Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

8 Herrens Lov er fuldkommen, den vederkvæger Sjælen; Herrens Vidnesbyrd er trofast, det gør den vankundige viis.

Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

9 Herrens Befalinger ere rette, de glæde Hjertet; Herrens Bud er rent, det oplyser Øjnene.

Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

10 Herrens Frygt er ren, den bestaar evindelig; Herrens Domme ere Sandhed, de ere alle sammen retfærdige.

Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

11 De ere kosteligere end Guld, ja, end meget fint Guld, og sødere end Honning og Honningkage.

Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

12 Ogsaa din Tjener bliver paamindet ved dem; naar man holder dem, da er der stor Løn.

Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.

13 Hvo mærker Vildfarelserne? rens du mig fra lønlig Brøst!

Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

14 Hold og din Tjener borte fra de hovmodige, at de ikke skulle herske over mig, da bliver jeg urokkelig og uden Skyld for store Overtrædelser. Lad min Munds Ord og mit Hjertes Betænkning være til Behag for dit Ansigt, Herre, min Klippe og min Genløser!

Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи канаро моя и избавителю мой.