< Salme 18 >

1 Til Sangmesteren; af David, Herrens Tjener, som talte Ordene af denne Sang for Herren paa den Dag, Herren havde friet ham fra alle hans Fjenders Haand og fra Sauls Haand.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Og han sagde: Herre! jeg har dig hjertelig kær, min Styrke!
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Herren er min Klippe, min Befæstning og min Frelser; min Gud er min Klippe, paa hvem jeg forlader mig, mit Skjold og mit Frelsens Horn, min faste Borg.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Jeg vil paakalde Herren, som bør loves, saa bliver jeg frelst fra mine Fjender.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Dødens Reb omspændte mig, og Belials Bække forfærdede mig. (Sheol h7585)
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 Helvedes Reb omgave mig; Dødens Snarer kom over mig. (questioned)
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Da jeg var i Angest, raabte jeg til Herren, ja, jeg raabte til min Gud; han hørte min Røst fra sit Tempel, og mit Raab til ham kom for hans Øren.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Og Jorden bævede og rystede, og Bjergenes Grundvolde skælvede; og de bævede, thi han var vred.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Der opgik Røg af hans Næse, og Ild af hans Mund fortærede; Gløder gnistrede ud af den.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Og han bøjede Himmelen og for ned, og der var Mørkhed under hans Fødder.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Og han for paa Keruben og drog frem, og han fløj paa Vejrets Vinger.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Han satte Mørkhed til sit Skjul, til sit Paulun trindt omkring sig, mørke Vande og tykke Skyer.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Fra Glansen foran ham fore hans Skyer frem, Hagel og Gløder.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Og Herren tordnede i Himmelen, og den Højeste udgav sin Røst; der var Hagel og Gløder.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Og han udskød sine Pile og adspredte dem, og han lod det lyne stærkt og forfærdede dem.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Da saas Vandenes Leje, og Jordens Grundvolde blottedes ved din Trusel, Herre! ved din Næses Aandes Vejr.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Han udrakte sin Haand fra det høje, han hentede mig, han drog mig op af de store Vande.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Han friede mig fra min stærke Fjende og fra mine Avindsmænd; thi de vare mig for stærke.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 De overfaldt mig i min Modgangs Tid; men Herren var min Understøttelse.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Og han førte mig ud i det frie; han frelste mig, thi han havde Lyst til mig.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Herren vederlagde mig efter min Retfærdighed; han betalte mig efter mine Hænders Renhed.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Thi jeg har bevaret Herrens Veje, og jeg er ikke funden skyldig for min Gud.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Thi alle hans Domme ere for mig, og fra hans Skikke viger jeg ikke.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Men jeg var oprigtig for ham og vogtede mig for min Synd.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Og Herren betalte mig efter min Retfærdighed, efter mine Hænders Renhed for hans Øjne.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Imod den fromme beviser du dig from; imod den oprigtige Mand viser du dig oprigtig;
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 imod den rene viser du dig ren, og imod den forvendte viser du dig forvendt.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Thi du frelser det elendige Folk, og du fornedrer de høje Øjne.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Thi du bringer min Lampe til at lyse; Herren min Gud opklarer mit Mørke.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Thi ved dig stormer jeg imod en Trop, og ved min Gud springer jeg over en Mur.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Guds Vej er fuldkommen; Herrens Tale er lutret, han er alle dem et Skjold, som tro paa ham.
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Thi hvo er en Gud uden Herren? og hvo er en Klippe uden vor Gud?
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Den Gud, som omgjorder mig med Kraft og gør min Vej fuldkommen,
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 han gør mine Fødder som Hindernes og lader mig staa fast paa mine Høje.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Han vænner mine Hænder til Striden, og mine Arme spænde Kobberbuen.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Og du giver mig din Frelses Skjold, og din højre Haand understøtter mig, og din Nedladelse gør mig stor.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Du gør Rummet vidt under mig for mine Skridt, og mine Ankler vakle ikke.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Jeg forfølger mine Fjender og naar dem og vender ikke tilbage, før jeg har udryddet dem.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Jeg knuser dem, at de ikke kunne staa op; de faldt under mine Fødder.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Og du har omgjordet mig med Kraft til Striden; du bøjede mine Modstandere under mig.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Og du har drevet mig mine Fjender paa Flugt; mine Hadere udryddede jeg.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 De raabte, men der var ingen Frelser; til Herren, men han svarede dem ikke.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Og jeg støder dem smaa som Støv for Vejret, som Dynd paa Gader fejer jeg dem bort.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Du udfriede mig fra Folkenes Kiv, du satte mig til Hedningernes Hoved, et Folk, som jeg ikke kendte, de tjene mig.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Da deres Øren hørte om mig, adløde de mig, den fremmedes Børn smigrede for mig.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Den fremmedes Børn henvisne; de komme skælvende frem af deres Borge.
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Herren lever, højlovet er min Klippe og højt ophøjet min Frelses Gud,
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 den Gud, som giver mig Hævn, og tvinger Folkene under mig.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Du er den, som udfrier mig fra mine Fjender, du sætter mig i Sikkerhed for mine Modstandere, du redder mig fra Voldsmanden.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Derfor vil jeg bekende dig, Herre! iblandt Hedningerne og lovsynge dit Navn. Stor Frelse beviser han sin Konge og gør Miskundhed imod sin Salvede, imod, David og imod hans Sæd evindelig.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

< Salme 18 >