Salme 129

1 De trængte mig haardt fra min Ungdom af — saa sige Israel! —

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 de trængte mig haardt fra min Ungdom af; dog kunde de ikke overvælde mig.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Plovmændene pløjede paa min Ryg, de droge deres Furer lange.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Herren er retfærdig, han overhuggede de ugudeliges Reb.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 De skulle beskæmmes og vige tilbage, alle de, som hade Zion.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 De skulle blive som Græs paa Tagene, som tørres, førend nogen oprykker det;

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 af hvilket Høstmanden ikke fylder sin Haand, ej heller den, som binder Neg, sin Arm.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 Og de, som gaa forbi, sige ikke: Herrens Velsignelse være over eder! Vi velsigne eder i Herrens Navn.

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!