< Salme 120 >
1 Jeg raabte til Herren i min Nød, og han bønhørte mig.
Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 Herre! fri min Sjæl fra Løgnens Læbe, fra en svigefuld Tunge.
В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.
3 Hvad giver han dig, og hvad giver han dig ydermere, du svigefulde Tunge?
Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език
4 Den vældiges skærpede Pile med Gløder af Enebærtræ!
Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.
5 Ve mig! thi jeg har været som fremmed iblandt Mesek, jeg har boet ved Kedars Telte.
Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Min Sjæl har længe nok boet hos dem, som hade Fred.
Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Jeg er fredsommelig; men naar jeg taler, da ere disse færdige til Krig.
Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.