Salme 12

1 Til Sangmesteren; til Skeminith; en Psalme af David.

За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 Frels, Herre! thi de fromme ere borte; thi de trofaste ere blevne faa iblandt Menneskens Børn.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 De tale Løgn, hver med sin Næste; med smigrende Læber, snart af et, snart af et andet Hjerte tale de.

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 Herren udrydde alle smigrende Læber, den Tunge, som taler store Ord,

На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 dem, som sige: Ved vor Tunge skulle vi faa Overhaand, vore Læber ere med os; hvo er vor Herre?

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

6 For de elendiges Ødelæggelses Skyld, for de fattiges Jamren vil jeg nu staa op, siger Herren; jeg vil sætte en Frelse for den, som han fnyser ad.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 Herrens Ord ere rene Ord, ligesom Sølv, der er smeltet i en Ovn af Jord, lutret syv Gange.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 Du, Herre! du vil bevare dem; du vil vogte os imod denne Slægt evindelig. De ugudelige færdes trindt omkring, naar Skarn ophøjes iblandt Menneskens Børn.

При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.