Salme 107

1 Priser Herren! thi han er god, thi hans Miskundhed varer evindelig.

Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

2 Det maa de sige, som ere genløste af Herren, de, han har genløst af Modstanderens Haand,

Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 og de, som han har samlet hjem fra Landene, fra Øster og fra Vester, fra Norden og fra Havet.

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

4 De fore vild i Ørken, paa en øde Vej, de fandt ingen Stad, som de kunde bo udi;

Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

5 de vare hungrige og tørstige tillige; deres Sjæl vansmægtede i dem.

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 Og de raabte til Herren, da de vare i Angest, han friede dem af deres Trængsler.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

7 Og han førte dem paa den rette Vej, at de gik til en Stad, som de kunde bo udi.

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 Lad dem takke Herren for hans Miskundhed og for hans underfulde Gerninger imod Menneskens Børn;

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 thi han har mættet en tørstig Sjæl og har fyldt en hungrig Sjæl med godt.

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 De sade i Mørke, og i Dødens Skygge, bundne i Elendighed og Jern;

Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

11 thi de havde været genstridige imod Guds Ord og havde foragtet den Højestes Raad;

Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

12 og han ydmygede deres Hjerter ved Lidelse; de styrtede, og der var ingen Hjælper.

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

13 Og de raabte til Herren, da de vare i Angest, han frelste dem af deres Trængsler.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 Han udførte dem af Mørket og Dødens Skygge og sønderrev deres Baand.

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

15 Lad dem takke Herren for hans Miskundhed og for hans underfulde Gerninger imod Menneskens Børn;

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 thi han har sønderbrudt Kobberporte og sønderhugget Jernslaaer.

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 De Daarer! de bleve plagede for deres Overtrædelsers Vej og for deres Misgerningers Skyld.

А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 Deres Sjæl fik Vederstyggelighed til al Mad, og de kom nær til Dødens Porte.

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 Og de raabte til Herren, da de vare i Angest, han frelste dem af deres Trængsler.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 Han sendte sit Ord og helbredede dem og reddede dem fra deres Grave.

Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

21 Lad dem takke Herren for hans Miskundhed og for hans underfulde Gerninger imod Menneskens Børn

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 og ofre Takofre og fortælle hans Gerninger med Frydesang.

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 De fore ud paa Havet i Skibe, de udrettede deres Gerning paa de store Vande,

Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 de saa Herrens Gerninger og hans Underværker paa Dybet.

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 Han bød og lod et Stormvejr rejse sig, og det opløftede dets Bølger.

Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

26 De fore op imod Himmelen, de fore ned i Afgrundene, deres Sjæl forsagede under Ulykken.

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

27 De dreves omkring og ravede som den drukne, og al deres Visdom var udtømt.

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 Og de raabte til Herren, da de vare i Angest, og han udførte dem af deres Trængsler.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 Han lod Stormen stille af, og Bølgerne lagde sig.

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 Da bleve de glade, at disse vare blevne stille; og han førte dem i Havn efter deres Begæring.

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 Lad dem takke Herren for hans Miskundhed og for alle hans underfulde Gerninger imod Menneskens Børn

Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 og ophøje ham i Folkets Forsamling og prise ham der, hvor de gamle sidde.

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 Han gjorde Floder til en Ørk og Kildegrund til tørre Steder;

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 et frugtbart Land til Saltland for deres Ondskabs Skyld, som boede deri.

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 Han gjorde Ørken til en vandrig Sø og tørt Land til Kildegrund.

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 Og han lod de hungrige bo der, og de grundede en Stad, som de kunde bo udi.

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 Og de besaaede Agre og plantede Vingaarde, og disse bare Frugt til Indtægt.

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 Og han velsignede dem, og de bleve saare formerede, og han formindskede ikke deres Kvæg.

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 Derefter bleve de formindskede og nedbøjede af Trængsel, Ulykke og Bedrøvelse.

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 Han udøser Foragt over Fyrster og lader dem fare vild i den vejløse Ørk.

Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 Men han ophøjede en fattig af Elendighed og satte Slægterne som Hjorde.

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 De oprigtige skulle se det og glæde sig; men al Uretfærdighed har lukket sin Mund til.

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 Hvo er viis, at han bevarer disse Ting og forstaar Herrens Miskundhed!

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.