Ordsprogene 9
1 Visdommen har bygget sit Hus, har udhugget sine syv Piller;
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 hun har slagtet sit Slagtekvæg, blandet sin Vin og dækket sit Bord;
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 hun har udsendt sine Piger, hun kalder fra Toppene af Stadens Høje:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Hvo der er uvidende, den vende sig hid; og til den, som fattes Forstand, siger hun:
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Kommer hid, æder af mit Brød, og drikker af Vinen, som jeg har blandet.
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Forlader Uvidenhed, saa skulle I leve, og gaar lige frem paa Forstandens Vej.
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Hvo som revser en Spotter, henter sig Spot, og hvo som irettesætter den ugudelige, faar Skændsel til Løn.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Sæt ikke en Spotter i Rette, at han ikke skal hade dig; sæt en viis i Rette, og han skal elske dig.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Giv den vise, og han skal blive visere; undervis den retfærdige, og han skal tage til i Lærdom.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Herrens Frygt er Visdoms Begyndelse, og Kundskab om den Hellige er Forstand.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Thi ved mig skulle dine Dage blive mange, og flere Leveaar skulle vorde dig tillagte.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Dersom du er viis, er du viis til dit eget Gavn; men spotter du, skal du bære det alene.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Daarskaben er en urolig Kvinde, idel Uvidenhed, og kender ikke noget.
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Og hun sidder ved sit Hus's Dør, paa en Stol paa Stadens Høje,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 for at kalde paa dem, som gaa forbi ad Vejen, dem, som vandre ret frem paa deres Stier;
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 hvo der er uvidende, den vende sig hid; og den, som fattes Forstand, ham taler hun til.
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Stjaalet Vand er sødt, og lønligt Brød er lækkert.
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
